Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

През спортната училищна ваканция 126 126 Едноседмична ваканция в началото на календарната година, обикновено през януари и февруари, чиято основна цел е да предостави възможност на децата да упражняват различни зимни спортове. — Б.пр. през февруари 1967 година Хенрик Вангер бе проявил щедрост и бе поканил семействата на петдесет от служителите в централата на концерна на едноседмична ски почивка в Херйедален 127 127 Местност в Норланд. — Б.пр. . Причината за това бе рекордната печалба от предходната година — поканата се явява знак на благодарност за многото часове усилена работа. Отделът за „Връзки с обществеността“ изпраща в наетото за целта ски селище свои служители, които да направят фоторепортаж.

Множество от придружените от весели коментари снимки изобразяваха пистите. Няколко показваха усмихнатите, зачервени от студа лица на събралите се в бара служители, които бяха вдигнали халбите си с бира във въздуха. Две от снимките бяха направени по време на едно малко следобедно мероприятие, организирано от Хенрик Вангер, на което той обявява четирийсет и три годишната чиновничка Ула-Брит Муген за служител на годината. Наградата е премия от петстотин крони и стъклена купа.

Награждаването се провежда на терасата на ски хотела, очевидно точно преди хората отново да се отправят към пистите. На снимката присъстват около двайсет души.

Най-вдясно, точно зад Хенрик Вангер, стоеше мъж с дълга руса коса. Той бе облечен в тъмно ватирано яке с ярка ивица на раменете. Цветът й не си личеше, тъй като вестникът бе отпечатан в черно-бяло, но Лисбет Саландер бе готова да си заложи главата, че ставаше дума за червено.

Под снимката имаше пояснителен коментар: в най-десния ъгъл е деветнайсетгодишният Мартин Вангер, който учи в Упсала. На него вече се гледа като на обещаващ талант, който да заеме място в управлението на концерна.

— Got you 128 128 Пипнах те (англ.). — Б.пр. — прошепна Лисбет Саландер.

Тя загаси настолната лампа и остави вестниците на безразборна купчина — за да има с какво да се занимава утре сутринта тази кучка Будил Линдгрен .

Отиде до паркинга през една странична врата. На половината път към мотоциклета си спомни, че бе обещала да информира пазача, преди да си тръгне. Тя се спря и поогледа паркинга. Пазачът се намираше в другия край на сградата. Това означаваше, че трябваше да се върне и да заобиколи цялата постройка. „Fuck that“, реши Лисбет.

Стигна до мотоциклета, включи мобилния си телефон и позвъни на Микаел. Чу съобщение, че абонатът не може да бъде избран. За сметка на това обаче откри, че Микаел се бе опитвал да се свърже с нея цели тринайсет пъти между четири и девет часа. През последните два часа обаче не се бе обаждал.

Лисбет позвъни на стационарния телефон в къщата, но и там никой не вдигна. Тя сбърчи чело, закрепи чантата с компютъра, сложи си каската и запали мотора. Пътуването от изхода на промишлената зона на Хедестад до остров Хедебю й отне десет минути. В кухнята светеше, но къщата бе празна.

Лисбет Саландер излезе навън и се огледа. Първата й мисъл бе, че Микаел е отскочил до Дирх Фроде, но тя още от моста бе забелязала, че лампите в дома му от другата страна на водата бяха угасени. Погледна ръчния си часовник. Бе дванайсет без двайсет.

Лисбет се върна вкъщи, отвори гардероба и извади компютъра, на който се съхраняваха снимките от разположените навън камери. Отне й известно време да проследи веригата от събития.

Микаел се бе прибрал в 15,32.

В 16,03 беше излязъл да пие кафе в градината. Бе разглеждал някаква папка. Бе провел три кратки разговора за единия час в градината. Всички те съвпадаха във времето с пропуснатите от нея телефонни обаждания.

В 17,21 бе отишъл на разходка. Беше се върнал петнайсет минути по-късно.

В 18,20 се бе приближил до градинската порта и беше погледнал към моста.

В 21,03 бе излязъл. Така и не се бе прибрал.

Лисбет прегледа на бързи обороти снимките от другия компютър, които показваха градинската порта и пътя. Можеше да види кои хора бяха преминали напред-назад през целия ден.

В 19,12 Гунар Нилсон се бе прибрал вкъщи.

В 19,42 някой бе отпътувал в посока към Хедестад в един сааб, собственост на „Йостергорден“.

В 20,02 същата кола се бе върнала обратно — може би бяха ходили до павилиона или бензиностанцията?

След това не се бе случило нищо чак до 21,00, когато по пътя преминава колата на Мартин Вангер. Микаел напуска къщата след три минути.