Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Освен това има и копия на няколко други места. В моя компютър и в този на Лисбет, на сървъра за снимки в редакцията на „Милениум“, на този на „Милтън Секюрити“, където работи Лисбет.

Мартин Вангер не реагира, опитвайки се да разбере дали Микаел блъфираше.

— Колко знае Саландер?

Микаел се поколеба. Лисбет Саландер бе единственото му спасение в момента. Как ли щеше да постъпи, като се прибереше и видеше, че той е изчезнал? Микаел бе пъхнал снимката на Мартин Вангер във ватираното яке на кухненската маса. Дали щеше да направи връзката? Дали щеше да се обади някъде? Тя не е от хората, които биха звъннали в полицията. Лошото бе, че вероятно щеше да реши да дойде до дома на Мартин Вангер, да звънне на вратата и да попита къде е Микаел.

— Отговори ми — рече Мартин Вангер с леденостуден глас.

— Мисля. Лисбет знае горе-долу колкото и аз, а може би дори и повече. Бих казал направо, че знае повече. Тя е умна. Именно тя свърза случая на Лена Андершон с останалите.

— Лена Андершон? — Мартин Вангер изглеждаше напълно объркан.

— Седемнайсетгодишното момиче, което си измъчил до смърт в Упсала през февруари 1966 година. Не ми казвай, че си я забравил.

Погледът на Мартин Вангер се проясни. За първи път сякаш наистина се попритесни. Той не знаеше, че някой бе успял да направи тази връзка — Лена Андершон не бе включена в списъка от бележника на Хариет.

— Мартин — рече Микаел колкото се можеше по-твърдо. — Всичко приключи, Мартин. Може и да ме убиеш, но това е краят. Твърде много хора знаят за извършеното от теб и този път няма да ти се размине.

Мартин Вангер скочи на крака и започна да снове напред-назад из стаята. Изведнъж удари с юмрук по стената. Не трябва да забравям, че действията му са лишени от логика. Котката например. Можеше да я донесе тук, долу, но вместо това отива с нея във фамилната гробница. Действа ирационално.

— Мисля, че лъжеш. Само ти и Саландер знаете нещо. Ако бяхте говорили с някого, полицията вече щеше да е тук. Трябва само да подпаля къщата ти и всички доказателства ще изчезнат.

— Ами ако грешиш?

Той внезапно се усмихна.

— Ако греша, то това наистина е краят. Но не ми се вярва. Ще заложа на това, че блъфираш. Имам ли изобщо друг избор? — Той се замисли. — Тази проклета кучка е слабото звено. Трябва да я намеря.

— Тя замина за Стокхолм по обяд.

Мартин Вангер се разсмя.

— Така значи. А как в такъв случай е прекарала цялата вечер в архива на концерна „Вангер“?

Сърцето на Микаел заби по-бързо. Той знае. Знаел е през цялото време.

— Вярно. Първо трябваше да се отбие в архива и след това да продължи към Стокхолм — отговори Микаел колкото може по-спокойно. — Не знаех, че се е забавила толкова там.

— Стига. Шефът на архива ме осведоми, че Дирх Фроде й е наредил да позволи на Саландер да остане колкото иска. Това означава, че тя ще се прибере тук някъде посред нощ. Пазачът ще ми се обади, когато излезе от офиса.

Мартин Вангер се наведе напред и претърси джобовете на Микаел. Намери ключа.

— Много умно от ваша страна да смените ключа — изкоментира той. — Ще се погрижа за гаджето ти, като се прибере.

Микаел не отговори. Припомни си, че Мартин Вангер бе натрупал опит във воденето на преговори по време на множеството индустриални битки. Не за първи път усети, че го блъфират.

— Защо?

— Защо какво?

— Защо ти е всичко това? — Микаел кимна към стаята.

Мартин Вангер се наведе, хвана брадичката на Микаел и вдигна главата му, така че погледите им се срещнаха.

— Защото е толкова лесно — рече той. — Жени изчезват постоянно. На никого не липсват. Имигрантки. Курви от Русия. Годишно през Швеция преминават хиляди хора.

Той пусна главата на Микаел и се изправи, почти горд, че можеше да му разкаже.

Мили Боже. Това не е някаква загадка от миналото. Мартин Вангер продължава да убива и днес. А аз влязох нищо неподозиращ право в…

— В момента нямам гостенка, но вероятно ще ти е интересно да чуеш, че докато двамата с Хенрик седяхте и дрънкахте глупости през зимата и пролетта, тук имаше едно момиче. Казваше се Ирина. От Беларус. Докато ти вечеряше горе, в кухнята ми, тя седеше заключена в тази клетка. Онази вечер бе много приятна, нали?