Хенрик го бе споменал веднъж, но Микаел се видя принуден да прегледа записките си, за да открие точния пасаж. Мартин е бил доста затворен младеж. Семейството дори се е безпокояло за него. След като баща му се удавя, Изабела решава да го прати в Упсала, за да смени средата. Там живее в дома на Харалд Вангер. „Мартин и Харалд?“ Не му звучеше достоверно.
За Мартин Вангер не бе имало място в колата, с която семейството отпътува за Хедестад, за да присъства на фамилната среща. Бе изпуснал и влака и бе пристигнал в късния следобед. Следователно бе останал заклещен от другата страна на моста. Докаран е до острова от една лодка едва в шест часа вечерта, където, освен всичко друго, е посрещнат лично от Хенрик Вангер. В резултат на това Хенрик поставя името на Мартин доста надолу в списъка с лица, които биха могли да имат отношение към изчезването на Хариет.
Мартин Вангер бе казал, че не бе срещал Хариет през този ден. Лъжа. Той бе пристигнал в Хедестад по-рано и бе стоял на улица „Йернвегсгатан“, точно срещу сестра си. Микаел можеше да го докаже с помощта на снимки, които бяха лежали забравени в продължение на четирийсет години.
Хариет Вангер бе видяла брат си и бе изпаднала в шок. Бе се върнала на остров Хедебю и се бе опитала да разтоваря с Хенрик Вангер, но бе изчезнала, преди да успее да го стори. За какво си искала да му разкажеш? За Упсала? Но Лена Андершон от Упсала не бе в списъка ти. Ти не си знаела за този случай.
Микаел все още не можеше да навърже отделните елементи от историята. Хариет бе изчезнала в три часа през деня. По това време Мартин се е намирал от другата страна на водата, което бе лесно доказуемо. Няма как да е сторил нещо на Хариет Вангер на острова. Все още липсваше едно парче от пъзела. Дали нямаше съучастник? Анита Вангер?
На основата на документацията в архива Лисбет констатира, че позицията на Готфрид Вангер в концерна се бе променяла в течение на годините. Той бе роден през 1927 година. Бе срещнал Изабела Вангер на двайсетгодишна възраст. Тя забременява малко след това. Мартин Вангер е роден през 1948 година, след което не остава и грам съмнение, че двамата младежи ще трябва да сключат брак.
На двайсет и две годишна възраст е назначен на работа в централата на концерна „Вангер“ от Хенрик Вангер. Той очевидно е бил надарен и вероятно са го смятали за обещаващ млад талант. На двайсет и пет си осигурява място в Управителния съвет като заместник-началник в отдела по развитие. Една изгряваща звезда.
Някъде през петдесетте години обаче кариерата му изпада в застой. Той се пропива. Бракът му с Изабела не върви. Това се отразява доста зле на децата, Хариет и Мартин. Хенрик се намесва. Кариерата на Готфрид е достигнала кулминационната си точка. През 1956 година е открито още едно място за заместник-началник по развитието на предприятието. И така отделът получава двама началници — вторият работи, докато Готфрид пие и отсъства дълго време от работа.
Но Готфрид си остава Вангер, при това притежава чар и дар слово. Основното му задължение през 1957 година очевидно е било да обикаля из страната и да открива фабрики, да разрешава конфликти на местно ниво и да създава впечатлението, че управлението на концерна всъщност се интересува от случващото се в останалите филиали. Ние изпращаме един от нашите синове, който да изслуша вашите проблеми. Вземаме ви на сериозно.
Лисбет успя да го свърже с втория случай в шест и половина вечерта. Готфрид Вангер бе участвал в преговори в Карлстад, където концернът „Вангер“ закупува местна дърводелница. На следващия ден е открито тялото на фермерката Магда Лувиса Шьоберг.
След петнайсет минути откри връзката му и с третия случай. Удевала 1962 година. В деня на изчезването на Леа Першон местният вестник взема интервю от Готфрид Вангер по повод на евентуално разширяване на пристанището.
Три часа по-късно Лисбет Саландер бе стигнала до извода, че поне при пет от осемте убийства Готфрид Вангер се бе намирал в съответните населени места в дните непосредствено преди или след извършването на убийствата. Не можа да открие информация, която да го свърже с жертвите от 1949 и 1954 година. Тя разгледа една негова снимка, отпечатана в някаква статия. Той бе красив слаб мъж с тъмноруса коса. Приличаше на Кларк Гейбъл от „Отнесени от вихъра“.
През 1949 година Готфрид Вангер е на двайсет и две години. Първото убийство извършва в родното си място. Хедестад. Ребека Якобсон, секретарка в концерна „Вангер“. Къде сте се срещнали? Какво си й обещал?
Читать дальше