Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Нищо не мога да направя.

— Вярваш ли ми? — не отстъпи Микаел.

— За момента да.

— Добре. Нека се разходим до дома на Дирх Фроде.

Съпругата на адвокат Фроде, която се срещаше с Лисбет Саландер за първи път, я огледа с шокиран поглед, като същевременно се усмихна учтиво и ги упъти към градината в задния двор. Фроде цъфна, като видя Лисбет Саландер. Изправи се и вежливо я поздрави.

— Много се радвам, че те виждам — каза той. — Гризеше ме съвестта, че не успях да изкажа достатъчно добре благодарността си за невероятната работа, която свърши за нас. Както през зимата, така и сега.

Лисбет го погледна подозрително.

— Затова ми бе платено — рече тя.

— Нямах това предвид. Бях изпълнен с предубеждения към теб, след като те видях. Сега искам да ти се извиня.

Думите му изненадаха Микаел. Дирх Фроде бе способен да помоли за прошка едно двайсет и пет годишно татуирано момиче с пиърсинг, без всъщност да е необходимо да го прави. Изведнъж адвокатът се издигна в очите на Микаел. Лисбет Саландер се загледа пред себе си и го игнорира.

Фроде се обърна към Микаел.

— Какво си направил с челото си?

Седнаха. Микаел му предаде накратко случилото се през последното денонощие. Когато разказа, че някой е стрелял три пъти по него в района на Крепостта, Фроде подскочи. Притеснението му изглеждаше искрено.

— Това е пълна лудост — той направи пауза и впери поглед в Микаел. — Съжалявам, но трябва да сложим край на цялата тази работа. Не мога да рискувам живота ви. Ще говоря с Хенрик и ще разтрогна договора.

— Седни — рече Микаел.

— Ти не разбираш…

— Разбирам, че с Лисбет сме толкова близо до истината, че виновникът е обзет от паника и действа нерационално. Имаме някои въпроси. Първо — колко ключа има за семейната гробница и на кого са раздадени?

Фроде се замисли за миг.

— Честно казано, не знам. Мисля, че повечето членове на семейството имат достъп до гробницата. Знам, че Хенрик има ключ и че Изабела стои понякога там, но не съм сигурен дали има собствен ключ, или взима този на Хенрик.

— Окей. Ти все още си член на Управителния съвет на концерна „Вангер“. Пазите ли някакъв архив? Библиотека или нещо подобно, където се съхраняват вестникарски статии и информация за компанията през годините?

— Да. В централния офис в Хедестад.

— Бихме искали да получим достъп до него. Дали има стари ведомствени вестници или нещо подобно?

— Отново ще трябва да ти отговоря, че не знам. Аз лично не съм стъпвал в архива поне от трийсет години. Най-добре е да разговаряш с жена на име Будил Линдгрен. Тя отговаря за архивирането и съхраняването на документацията на концерна.

— Може ли да й се обадиш и да се погрижиш Лисбет да получи достъп до архива още днес следобед? Тя иска да прочете всички статии за концерна „Вангер“. Изключително важно е да може да се запознае с всичко, което представлява интерес за нас.

— Мога да го уредя. Има ли още нещо?

— Да. Грегер Вангер е носил фотоапарат „Хаселблад“ по време на автомобилната злополука на моста. Това, от своя страна, означава, че и той е правил снимки. У кого биха могли да попаднат след смъртта му?

— Трудно ми е да кажа, но вероятно у вдовицата му или сина му.

— Можеш ли…

— Ще се обадя на Александър и ще го попитам.

— Какво да търся? — попита Лисбет Саландер, когато си тръгнаха от дома на Фроде и преминаха по моста на път към къщи.

— Статии и броеве на ведомствения вестник. Искам да прочетеш всичко, което има връзка с датите на убийствата, извършени през петдесетте и шейсетте години. Записвай всичко, което ти направи впечатление или ти се стори дори и леко странно. Мисля, че е по-добре ти да се заемеш с тази част. Имаш по-силна памет от моята, както вече разбрахме.

Тя го удари с юмрук отстрани. Пет минути по-късно мотоциклетът й забръмча по моста.

Микаел се здрависа с Александър Биргер. Него го нямаше през повечето време, откакто Микаел заживя в Хедебю, и двамата се бяха засичали съвсем за кратко. „Той е бил на двайсет, когато Хариет изчезва.“

— Дирх Фроде каза, че искаш да разгледаш стари снимки.

— Баща ти е имал „Хаселблад“.

— Така е. Още го пазим, но никой не го използва.

— Знаеш, че по поръчка на Хенрик се опитвам да открия какво се е случило с Хариет?

— Да, разбрах. Мнозина са недоволни от този факт.

— Нищо. Ти, разбира се, не си длъжен да ми показваш каквото и да било.

— Е, сега. Какво те интересува?

— Дали баща ти е правил снимки в деня на изчезването на Хариет.