Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Много бих искал да сме приятели, ако и ти го желаеш — продължи Микаел. — Но решението е твое. Сега ще се върна вкъщи и ще направя още кафе. Ела, когато се почувстваш готова.

Той се изправи и я остави на спокойствие. Бе стигнал едва до половината на стръмнината, когато я чу да върви след него. Продължиха мълчаливо един до друг.

Тя го спря точно когато стигнаха до къщата.

— Мина ми една мисъл през главата… Говорихме, че всичко това представлява пародия на Библията. Вярно е, че той насече котка, но всъщност би му било доста трудно да намери бивол. Въпреки това обаче може да се каже, че се придържа към основните моменти в книгата. Чудя се…

Тя погледна към църквата.

— … и да поръсят с кръвта наоколо върху олтара, който е пред входа на шатъра за срещане…

Те минаха по моста, стигнаха до църквата и се огледаха. Микаел натисна дръжката на вратата. Бе заключено. Пообиколиха малко наоколо, като четяха наслуки надписите по надгробните плочи. Така стигнаха до параклиса, който се издигаше близо до водата. Изведнъж Микаел опули очи. Това не бе параклис, а крипта. Над вратата беше издълбано името Вангер и строфа на латински, която не знаеше как да преведе.

— Да почиват в мир до края на света — каза Лисбет Саландер.

Микаел я погледна. Тя вдигна рамене.

— Виждала съм я някъде — рече му тя.

Микаел изведнъж се разсмя с глас. Лисбет застина и в началото изглеждаше ядосана, но след това осъзна, че той не се смееше на нея, а на цялата ситуация, и се успокои.

Микаел натисна дръжката на портата. Бе заключена. Замисли се за миг, после каза на Лисбет да седне и да го изчака. Микаел отиде до Ана Нюгрен и почука на вратата. Обясни й, че иска да разгледа гробницата на семейство Вангер, и я попита къде Хенрик държи ключа. Ана изглеждаше разколебана, но Микаел я убеди да му помогне, като й припомни, че той работи пряко за Хенрик. Тя донесе ключа от бюрото му.

Веднага щом Микаел и Лисбет отключиха вратата, се увериха в правотата си. Тежката миризма на овъглена плът и горени вътрешности изпълваше помещението. Но мъчителят на котки не бе използвал огън. В единия ъгъл имаше горелка като тези, които скиорите използват, за да полират ските си с восък.

Лисбет извади цифровия фотоапарат от един джоб на дънковата си пола и направи няколко снимки. Взе горелката със себе си.

— Това може да послужи като доказателствен материал. Възможно е да е оставил отпечатъци — рече тя.

— Ама разбира се. Можем да помолим всички членове на семейство Вангер да ни предоставят пръстови отпечатъци — каза Микаел саркастично. — Ще ми е забавно да гледам, докато се опитваш да убедиш Изабела.

— Има начин — отвърна Лисбет.

По пода имаше много кръв. Намериха и ножица за рязане на болтове, която вероятно бе използвана за отстраняването на главата от тялото.

Микаел се огледа. Издигнатият централен гроб принадлежеше на Александър Вангеерсад. В пода имаше още четири, приютили основоположниците на фамилията. След това семейството явно бе преминало към кремация. На стената имаше около трийсет плочи с имена на членове на клана. Микаел проследи фамилната хроника и се зачуди къде бяха погребали останалите роднини — тези, незначителните.

— Сега вече знаем — рече Микаел, докато вървяха по моста. — Преследваме напълно луд човек.

— Какво искаш да кажеш?

Микаел се спря насред моста и се облегна на парапета.

— Ако ставаше въпрос за обикновена откачалка, която се опитва да ни сплаши, то тя би убила котката в гаража си или дори в гората. Нашият престъпник обаче извършва злодеянието си във фамилната гробница. Това е като обсебване. Представи си какъв риск поема. Сега е лято и хората се разхождат дори и през нощта. Пътят, който води до църквата, е най-краткият между северната и южната част на Хедебю. Дори и да е затворил вратата, котката със сигурност е вдигнала страшна олелия, а из въздуха се е носела миризма на изгорено.

— Той?

— Не мисля, че Сесилия Вангер би се промъкнала тук с горелка предната нощ.

Лисбет вдигна рамене.

— Не вярвам на нито една от тези персони, включително на Фроде и твоя Хенрик. Този род би те измамил при първа възможност. Какво следва оттук нататък?

Настъпи моментна тишина. След това Микаел рече:

— Научих доста тайни за теб. Колко души знаят, че си хакер?

— Никой.

— Тоест никой друг освен мен.

— Накъде биеш?

— Искам да разбера дали имаш проблем с мен. Вярваш ли ми?

Тя го наблюдава доста дълго. След това отново вдигна рамене.