Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Те се качиха на тавана. На Александър му трябваха няколко минути, за да успее да открие кашона с огромен брой неподредени снимки.

— Можеш да го вземеш целия вкъщи — рече той. — Ако такива фотографии изобщо съществуват, трябва да са тук.

Микаел подрежда снимките от кашона на Грегер Вангер в продължение на един час. Кашонът съдържаше пикантерии, които илюстрираха фамилната история, като например доста фотоси от четирийсетте години на Грегер Вангер с големия шведски нацистки водач Свен Улуф Линдхолм. Микаел ги отдели настрана.

Откри няколко плика с фотографии, очевидно направени лично от Грегер Вангер. Те изобразяваха различни хора и фамилни срещи. Една част бяха типични ваканционни снимки — от планински риболов и едно семейно пътуване до Италия. Бяха посетили и наклонената кула в Пиза.

Постепенно откри четири фотографии на автомобилната злополука. Макар че бе разполагал с професионален фотоапарат, Грегер Биргер бе лош фотограф. Снимките показваха или самия камион, или различни хора в гръб. Той откри само една, на която Сесилия Вангер бе уловена в профил.

Микаел сканира снимките, макар и вече да знаеше, че са безполезни. Прибра фотографиите в кашона и изяде един сандвич, докато размишляваше. Към три часа отново отиде до дома на Хенрик, при Ана Нюгрен.

— Чудя се дали Хенрик има и други фотоалбуми освен свързаните с разследването по случая на Хариет.

— Да, фотографията винаги му е била страст, още от младини. Пази много албуми в кабинета си.

— Би ли могла да ми ги покажеш?

Ана Нюгрен се поколеба. Едно бе да му даде ключа от гробницата, където повеляваше господ, и съвсем друго — да го пусне в кабинета на Хенрик Вангер, където се разпореждаше божият началник. Микаел й предложи да позвъни на Дирх Фроде, ако има съмнения. Накрая жената с неохота се съгласи да пусне Микаел. Фотоалбумите заемаха около метър от най-ниския рафт на библиотеката. Микаел се настани на бюрото на Хенрик и отвори първия.

Хенрик Вангер бе запазил всевъзможни семейни снимки. Много от тях явно бяха направени дълго преди той да се роди. Някои от най-старите бяха от седемдесетте години на деветнайсети век и изобразяваха сурови мъже и строги жени. Имаше фотографии и на родителите на Хенрик, и на други роднини. Една от тях показваше бащата на Хенрик, който празнува Мидсъмър с група близки приятели в Сандхамн през 1906 година. На друга, отново от Сандхамн, бяха изобразени Фредрик Вангер, съпругата му Улрика, Андерш Сорн и Алберт Енгстрьом. Те бяха насядали около маса, върху която имаше отворени бутилки. Микаел откри и една снимка на тринайсетгодишния Хенрик Вангер, който беше костюмиран и качен на велосипед. Имаше и други фотографии, които показваха работниците в концерна и техните началници. Видя дори капитан Оскар Гранат, който насред бушуващата война бе превозил Хенрик Вангер и любимата му Едит Лобах на сигурно място в Карлскруна.

Ана му донесе чаша кафе. Той й благодари. Стигна до съвременните снимки, които изобразяваха как Хенрик Вангер, в разцвета на силите си, открива фабрика или се здрависва с Таге Ерландер. На една фотография от началото на шейсетте години той бе заедно с Маркус Валенберг. Двамата капиталисти се гледаха мрачно. Бе очевидно, че не се долюбваха особено.

Продължи да разлиства напред и изведнъж се спря на една серия, над която Хенрик бе написал с молив „Семейна среща — 1966“. На две цветни фотографии имаше няколко мъже, които разговаряха и пушеха пури. Микаел разпозна Хенрик, Харалд, Грегер и няколко от зетьовете от страната на Юхан Вангер. Други две бяха от вечерята. Те показваха около четирийсет мъже и жени, насядали около масата, с вперени в обектива очи. Микаел изведнъж осъзна, че те бяха направени след края на драматичните събития на моста, но преди семейството да осъзнае, че Хариет бе изчезнала. Той разгледа внимателно лицата им. Тя би трябвало да присъства на тази вечеря. Дали някой от господата вече знаеше, че момичето бе мъртво? Снимките не съдържаха отговора.

Микаел внезапно се задави с кафето. Закашля се, веднага се стегна и изправи гръб.

Сесилия Вангер седеше в светлата си рокля до късата страна в другия край на масата и се усмихваше на фотографа. До нея имаше още една руса жена с дълга коса и идентична рокля. Те бяха като близначки. Изведнъж всички парчета от пъзела се наместиха. Не Сесилия Вангер бе стояла на прозореца на Хариет, а с две години по-младата й сестра Анита, която живееше в Лондон.