Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Лисбет чу Микаел в антрето, обърна се към него и застина. Лицето му изглеждаше ужасно, цялото бе в кръв, която беше започнала да се съсирва. Лявата половина на бялата му тениска бе подгизнала от кръв. Той притискаше парче плат към главата си.

— Имам рана на главата, която кърви като луда, но няма страшно — рече Микаел, преди тя да успее да каже каквото и да било.

Лисбет се обърна и извади аптечката от долапа. В нея имаше само два пакета лепенки, стик против комари и малка ролка хирургическо тиксо. Той свали дрехите си, пусна ги на пода, след това отиде в банята и се огледа в огледалото.

Раната в слепоочието му бе дълга около три сантиметра и толкова дълбока, че Микаел успя да повдигне голямо парче плът. Тя все още кървеше и трябваше да се зашие, но той си помисли, че може да заздравее, ако я превърже. Навлажни една хавлия и избърса лицето си.

Влезе под душа, като продължи да притиска хавлията към слепоочието си, и затвори очи. След това удари с юмрук по плочките толкова силно, че нарани кокалчетата си. „ Fuck you , помисли си той, ще те спипам.“

Микаел изтръпна, сякаш го бе ударил ток, когато Лисбет докосна ръката му, и я погледна толкова гневно, че тя несъзнателно отстъпи назад. Подаде му сапун и се върна мълчаливо в кухнята.

Микаел сложи три слоя хирургическо тиксо на раната си, след като излезе изпод душа. Отиде в спалнята, обу си чисти сини дънки и друга тениска и взе папката с разпечатани снимки. Бе толкова ядосан, че почти трепереше.

— Остани тук — извика той на Лисбет Саландер.

Отиде пеша до къщата на Сесилия Вангер и натисна звънеца. Измина минута и половина, преди да му отвори.

— Не искам да те виждам — каза му Сесилия. След това съзря лицето му — кръвта от раната вече бе започнала да пробива през превръзката. — Какво си направил?

— Пусни ме да вляза. Трябва да поговорим.

Тя се поколеба.

— Няма за какво да говорим.

— Не, има и можем да го обсъдим тук, на стълбите, или в кухнята. Ти решаваш.

Микаел бе толкова сериозен, че Сесилия Вангер се дръпна и го пусна вътре. Той се отправи с маршова стъпка към масата.

— Какво си направил? — попита тя отново.

— Ти твърдиш, че стремежът на Хенрик да открие истината за Хариет Вангер е безсмислена терапия. Може и да си права, но преди един час се опитаха да ми отнесат главата с куршум, а през изминалата нощ някой е оставил разчленена котка на площадката пред вратата ми.

Сесилия Вангер понечи да каже нещо, но Микаел я прекъсна.

— Сесилия, пет пари не давам за личните ти проблеми, за нещата, които тормозят съзнанието ти, и за внезапната ти непоносимост към мен. Никога повече няма да се доближа до теб. Не се тревожи, нямам намерение нито да те притеснявам, нито да те преследвам. Точно сега ми се ще никога да не бях чувал за теб или за когото и да било друг от членовете на семейство Вангер. Но искам да получа отговор на въпросите си. Колкото по-бързо ми го дадеш, толкова по-скоро ще се отървеш от мен.

— Какво искаш да знаеш?

— Първо: къде беше преди един час?

Лицето на Сесилия помръкна.

— Преди един час се намирах в Хедестад. Прибрах се преди трийсет минути.

— Някой може ли да го потвърди?

— Не знам. Не е нужно да ти давам отчет.

— Второ: защо си отворила прозореца в стаята на Хариет Вангер в деня на изчезването й?

— Моля?

— Чу ме. През всичките тези години Хенрик се е опитвал да разбере кой е отворил прозореца в стаята на Хариет точно по времето, когато тя изчезва. Всички отричат, следователно някой лъже.

— И какво, по дяволите, те кара да мислиш, че съм била аз?

— Тази снимка — рече Микаел и хвърли неясната фотография върху кухненската маса.

Сесилия Вангер се приближи до масата и разгледа снимката. На Микаел му се стори, че по лицето й пробягнаха изненада и страх. Тя вдигна очи към него. Микаел усети как тънка струйка кръв потече по бузата му и закапа по тениската му.

— През въпросния ден на острова се намират около шейсет души — продължи той. — Двайсет и осем жени. От тях пет или шест са с дълга до раменете руса коса. Една-единствена е облечена в светла рокля.

Тя гледаше съсредоточено снимката.

— И ти смяташ, че това съм аз.

— Ако не си ти, то много ми се иска да узная кое е това момиче според теб. Никой досега не е виждал тази снимка. Аз я намерих преди няколко седмици и оттогава се опитвам да говоря с теб. Може би съм пълен идиот, но не съм я показал нито на Хенрик, нито на когото и да било другиго, защото се боя до смърт да не те превърна в заподозряна или да ти навредя. Но трябва да получа отговор.