Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Ще получиш.

Тя вдигна снимката и му я подаде.

— Не съм ходила в стаята на Хариет през този ден. Не мен е уловил обективът. Нямам абсолютно нищо общо с изчезването й.

Тя отиде до входната врата.

— Получи отговора си. Сега искам да си вървиш. Мисля, че някой лекар трябва да погледне раната ти.

Лисбет Саландер го откара до болницата в Хедестад. Бяха достатъчни два шева и дебела превръзка. Предписаха му кортизонов мехлем за обрива, който бе получил от копривата по врата и ръцете.

След като си тръгнаха от болницата, Микаел доста време се чуди дали не трябва да отиде до полицията. После изведнъж си представи заглавията: „Осъденият за клевета журналист — участник в драматична престрелка“. Той поклати глава.

— Карай към къщи — рече Микаел на Лисбет.

Когато се върнаха на остров Хедебю, вече се бе мръкнало, което устройваше чудесно Лисбет Саландер. Тя остави един сак на кухненската маса.

— Взех назаем оборудване от „Милтън Секюрити“ и е време да започнем да го използваме. Но първо приготви кафе.

Тя постави около къщата четири детектора за движение, работещи на батерии, и обясни, че ако някой се приближеше на по-малко от шест метра, те щяха да изпратят радиосигнал, който да активира малка аларма в спалнята на Микаел. Същевременно две светлочувствителни камери, които Лисбет бе закрепила за дървета в предния и задния двор, щяха да започнат да предават до PC лаптоп, който тя бе скрила в шкафа в антрето. Лисбет замаскира камерите с тъмен плат, така че от тях се виждаше само обективът.

Лисбет инсталира още една, трета камера, в къщичката за птици над вратата. Наложи се да пробие малка дупка в стената, за да прокара кабела. Обективът бе насочен към пътя и пътеката от градинската порта до входната врата. Камерата всяка секунда правеше снимки с ниско качество, които се съхраняваха на твърдия диск на втори PC лаптоп в гардероба.

След това сложи чувствителна на допир изтривалка в антрето. Ако някой успееше да избегне детекторите за движение и се вмъкнеше в къщата, щеше да активира сирена от 115 децибела. Лисбет показа на Микаел как се деактивират детекторите с помощта на ключ за специалната кутия в гардероба. Освен това бе взела и бинокъл за нощно виждане, който остави на бюрото в кабинета.

— Залагаш на сигурното — рече Микаел и й наля кафе.

— Още нещо. Никакво тичане за здраве, докато не разрешим случая.

— Повярвай ми, загубих интерес към физическите упражнения.

— Не се шегувам. Всичко започна като историческа загадка, но тази сутрин на стълбите ни лежеше мъртва котка, а привечер някой се опита да ти пръсне мозъка. Явно сме на прав път.

Вечеряха доста късно с колбаси и картофена салата. Микаел изведнъж почувства страшна умора, а и главата ужасно го заболя. Той нямаше сили да разговаря и си легна.

Лисбет Саландер остана будна и продължи да чете материалите от разследването до два часа през нощта. Работата в Хедебю бе станала доста сложна и опасна.

Микаел се събуди в шест часа от лъчите на слънцето, което грееше право в лицето му през пролуката между пердетата. Главата му продължаваше да пулсира, както и раната, когато прокара пръсти по превръзката. Лисбет Саландер лежеше по корем. Бе го прегърнала с една ръка. Той погледна дракона, който покриваше целия й гръб — от дясното рамо до хълбока.

Преброи татуировките й. Освен дракона на гърба и осата на шията имаше още две змии — една около глезена и още една около бицепса на лявата й ръка, китайски йероглиф на бедрото и роза на прасеца. Като се изключи драконът, останалите татуировки бяха малки и дискретни.

Микаел стана внимателно от леглото и дръпна пердето. Отиде до тоалетната, след това се върна на пръсти в спалнята и се опита да се пъхне в постелята, без да събуди Лисбет.

След няколко часа закусиха в градината. Лисбет Саландер погледна Микаел.

— Имаме една загадка за разрешаване. Как трябва да подходим?

— Ще обобщим фактите, с които разполагаме. И ще се опитаме да открием нови.

— Факт е, че някой е по петите ти.

— Въпросът е защо. Дали защото сме на път да разплетем мистерията около случилото се с Хариет, или защото сме открили неизвестен сериен убиец?

— Двете неща ще да са свързани.

Микаел кимна.

— Ако Хариет е успяла да се досети, че става въпрос за сериен убиец, то това трябва да е някой от близкото й обкръжение. Ако се върнем към списъка с персонажи от шейсетте години, ще открием поне две дузини възможни кандидати. Днес обаче сред живите е единствено Харалд Вангер, а на мен просто не ми се вярва той да тръгне да обикаля с пушка за лов на лосове в гората Фрьоскуген на почти деветдесет и пет годишна възраст. Не съм сигурен дали би успял дори да я вдигне. Лицата са или твърде възрастни, за да представляват опасност днес, или твърде млади, за да са извършили престъпленията през петдесетте. И така, отново сме в изходна позиция.