Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Когато Микаел си тръгна, Харалд Вангер вече го нямаше на пътя. Сигурно се бе прибрал в дупката си. Когато сви зад ъгъла, забеляза, че някой беше седнал с гръб към него на площадката пред вратата на къщата му и четеше вестник. За части от секундата му се стори, че това бе Сесилия Вангер, но веднага осъзна, че греши. На площадката седеше тъмнокосо момиче, което той веднага разпозна, щом се приближи.

— Здравей, татко — каза Пернила Абрахамсон.

Микаел прегърна силно дъщеря си.

— Откъде, за Бога, идваш?

— От къщи, разбира се. Тръгнала съм за Шелефтео. Ще остана за през нощта.

— Как ме намери?

— Ами мама знаеше къде си. Попитах в ей онова кафене къде живееш. Жената, която работи там, ме упъти. Искаш ли ме?

— Естествено. Влизай. Трябваше да ме предупредиш, за да мога да купя хубава храна.

— Реших да се отбия съвсем неочаквано. Исках да ти кажа „Добре дошъл“ след излизането ти от затвора, но ти така и не се обади.

— Прости ми.

— Няма нищо. Мама ми е разказвала, че си вечно зает със собствените си мисли.

— Така ли говори за мен?

— Общо взето. Но това няма значение. Аз те обичам и такъв.

— И аз те обичам, но ти знаеш…

— Знам. Все пак съм доста голяма.

Микаел направи чай и извади сладки. Изведнъж осъзна, че дъщеря му бе права. Тя не беше вече малко момиченце, а почти седемнайсетгодишна девойка и скоро щеше да се превърне в зряла жена. Трябваше да се научи да не я третира като дете.

— Е, как беше?

— Кое?

— В затвора.

Микаел се разсмя.

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че бе като платен отпуск, през който можех да се отдам на размисли и писане.

— Абсолютно. Според мен затворът доста прилича на манастир, а хората обикновено влизат в манастир, за да се развиват.

— Мда, и така може да се каже. Надявам се да не си имала проблеми заради престоя ми зад решетките.

— Никакви. Аз се гордея с теб и не пропускам възможността да се похваля, че си лежал в затвора заради това, в което вярваш.

— В което вярвам?

— Гледах Ерика Бергер по телевизията.

Микаел пребледня. Той изобщо не бе помислил за дъщеря си, когато Ерика Бергер му представи стратегията им, и тя вероятно смяташе, че той бе чист като сълза.

— Пернила, аз не съм невинен. Съжалявам, че никога не обсъдих с теб случилото се, но присъдата ми не бе несправедлива. Съдът отсъди на базата на чутото по време на процеса.

— Но ти така и не разказа своята версия.

— Не, защото не мога да я докажа. Направих огромна грешка, която ме вкара в затвора.

— Окей. Отговори ми на един въпрос — Венерстрьом мошеник ли е, или не?

— Той е един от най-големите мошеници, които някога съм срещал.

— Ами какво искаш повече. Това ми стига. Нося ти подарък.

Тя извади пакет от чантата си. Микаел го отвори и откри компактдиск с най-доброто от „Юритмикс“. Тя знаеше, че това бе една от любимите му групи. Той я прегърна, пъхна веднага албума в лаптопа си и двамата чуха заедно „Sweet dreams“.

— За какво ще ходиш в Шелефтео? — попита Микаел.

— На летен религиозен лагер, организиран от църквата „Светлината на живота“ — отвърна Пернила с такъв тон, сякаш това трябваше да се разбира от само себе си.

Микаел усети изведнъж как косата му настръхна.

Той осъзна колко много дъщеря му приличаше на Хариет Вангер. Пернила бе на шестнайсет, на възрастта на Хариет, преди да изчезне. В живота и на двете липсваше стабилната фигура на бащата. И двете се бяха отдали на религиозна страст и членуваха в странни секти. Хариет — в местната общност на петдесетниците, а Пернила бе последовател на някакво движение, също толкова безумно, колкото „Думите на живота“ 106 106 Най-голямата религиозна секта в Швеция. — Б.пр. .

Микаел не бе напълно сигурен как точно трябваше да се отнася към отскорошния интерес на дъщеря си към религията. Страхуваше се да не прекали и да не наруши правото й сама да избере житейския си път. Същевременно „Светлината на живота“ най-вероятно бе една от тези секти, които той и Ерика без грам колебание биха охулили в „Милениум“. Той реши при първия удобен случай да повдигне въпроса пред майката на Пернила.

Пернила преспа в леглото на Микаел, а той самият се изтегна на кухненската пейка. Когато се събуди, мускулите и вратът го боляха. Пернила бързаше да продължи, така че Микаел направи закуска и я изпрати до гарата. Имаха още малко време, затова си купиха кафе от павилиона „Пресбюро“ 107 107 Верига малки магазини за продажба на вестници и списания, книги, закуски, напитки, бонбони, десерти и най-различни сладки и солени изделия. — Б.пр. и седнаха на една пейка в края на перона. Разговаряха за най-различни неща. Тя подхвана нова тема точно преди влакът да пристигне.