Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел не знаеше какво да каже. Той се изправи и отиде до прозореца.

— Не съм напълно сигурен. Хенрик, мисля, че открих нещо, но трябва да го обмисля внимателно.

— Нима намекваш, че може да има връзка между случаите на Хариет и Ребека? Делят ги седемнайсет години.

— Нека да помисля. Ще намина утре, ако се чувстваш по-добре.

Микаел така и не се видя с Хенрик Вангер на следващия ден. Той все още седеше до кухненската маса в един през нощта и четеше Библията на Хариет, когато една кола профуча по моста с бясна скорост. Микаел погледна през прозореца и зърна сините светлини на линейка.

Втурна се навън след нея, изпълнен със злокобно предчувствие. Тя спря пред дома на Хенрик Вангер. Лампите на долния етаж светеха и Микаел веднага осъзна, че нещо се бе случило. Изкачи стълбата с два скока и срещна разстроената Ана Нюгрен в преддверието.

— Сърцето му — рече тя. — Събуди ме преди малко, оплака се от болки в гърдите. След това припадна.

Микаел прегърна преданата икономка и остана с нея, докато медиците не изнесоха на носилка безжизненото на пръв поглед тяло на Хенрик Вангер. Мартин Вангер ги следваше притеснен. Той си бил легнал, когато Ана му се обадила; бе нахлузил чифт чехли на бос крак и не бе закопчал дюкяна си. Поздрави набързо Микаел и се обърна към Ана.

— Ще отида до болницата. Обади се на Биргер и Сесилия — инструктира я той. — И на Дирх Фроде.

— Аз мога да отида до тях — предложи Микаел.

Ана му кимна, изпълнена с благодарност.

Да почукаш на нечия врата след полунощ обикновено означава, че носиш лоши новини, помисли си Микаел, преди да натисне звънеца на Дирх Фроде. Минаха няколко минути, преди адвокатът да му отвори, доста сънен.

— Нося лоши новини. Хенрик Вангер току-що бе откаран в болница. Вероятно е получил инфаркт. Мартин помоли да ти предам.

— Мили Боже — възкликна Дирх Фроде и погледна ръчния си часовник. — Днес е петък, тринайсети — рече той объркан.

Микаел не можа да разбере какво отношение има това към случая.

Когато Микаел се върна вкъщи, часовникът показваше два и половина през нощта. Той се поколеба за миг, но после реши да се обади на Ерика по-късно. Стори го едва в девет часа на следващата сутрин, след като бе провел бърз разговор с Дирх Фроде по мобилния си телефон и бе научил, че Хенрик Вангер все още е жив. Съобщи й, че последният акционер в „Милениум“ бе откаран в болница след получен инфаркт. Тази новина бе посрещната със силно притеснение и безпокойство, точно както се очакваше.

Дирх Фроде посети Микаел едва късно вечерта с по-подробни новини за състоянието на Хенрик Вангер.

— Жив е, но не е добре. Прекарал е доста тежък инфаркт, а освен това е получил и инфекция.

— Ти срещна ли се с него?

— Не. Той лежи в интензивното. Мартин и Биргер са при него.

— Какви са шансовете му?

Дирх Фроде направи въртеливо движение с длан.

— Той преживя инфаркта, което е добър знак. А и по принцип тялото му е в много добра кондиция. Но все пак е доста възрастен. Трябва да се изчака.

Те се умълчаха за миг, размишлявайки над крехкостта на живота. Микаел наля кафе. Дирх Фроде изглеждаше обезсърчен.

— Трябва да ти задам няколко въпроса за това какво следва оттук нататък.

Фроде го погледна.

— Условията на назначението ти остават непроменени. Те са постановени в договор, който ще изтече в края на годината, независимо дали Хенрик е жив, или не. Не трябва да се притесняваш.

— Не се притеснявам и нямах това предвид. Чудех се на кого трябва да докладвам за работата си в негово отсъствие.

Дирх Фроде въздъхна.

— Микаел, и двамата много добре знаем, че цялата история около Хариет Вангер е просто хоби за Хенрик.

— Не е така.

— Какво имаш предвид?

— Открих нов доказателствен материал — рече Микаел. — Вчера информирах Хенрик за една част от нещата. Страхувам се, че това може да е допринесло за инфаркта.

Дирх Фроде погледна учудено Микаел.

— Шегуваш се.

Микаел поклати глава.

— Дирх, през последните дни изрових повече материал по случая на Хариет, отколкото всички разследващи полицаи са успели да съберат за изминалите трийсет и пет години. Проблемът сега е, че с Хенрик така и не обсъдихме пред кого да се отчитам в негово отсъствие.

— Можеш да разказваш на мен.

— Окей. Имам още неща за казване. Разполагаш ли с малко време?

Микаел представи откритията си колкото се може по-подробно. Показа на адвоката серията снимки на Хариет от улица „Йернвегсгатан“ и изложи теорията си. След това му обясни как собствената му дъщеря бе разгадала мистерията на телефонните номера. Накрая представи информацията за бруталното убийство на Ребека Якобсон през 1949 година.