Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Добро утро, госпожице Саландер — поздрави я той бодро. — Разбирам, че вчера сте стояли до късно. Може ли да вляза?

Той пристъпи вътре, без да дочака покана, и затвори вратата след себе си. Огледа любопитно купчината дрехи на пода в коридора и планината хартиени торбички, след което хвърли бърз поглед в спалнята. През това време Лисбет се опитваше да разбере какво се случва. Как? Какво? Кой? Микаел я гледаше закачливо как стоеше там със зяпнала уста.

— Предположих, че едва ли ще си успяла да закусиш, затова донесох сандвичи. С телешки бут, с пуйка и дижонска горчица и един вегетариански, с авокадо. Не знам какво обичаш. Може би телешко филе?

Той изчезна в кухнята и веднага намери кафе машината й.

— Къде държиш кафето? — извика Микаел.

Тя направи три бързи крачки.

— Спри! — осъзна, че бе извикала, и сниши глас. — По дяволите, не можеш просто така да нахлуеш, сякаш живееш тук. Та ние дори не се познаваме.

Микаел Блумквист се спря с кана в ръка над резервоара за вода на кафе машината и извърна лице към нея. След това й каза със сериозен глас.

— Грешка! Ти ме познаваш по-добре от всички. Нали?

Той й обърна гръб и продължи да налива водата. След това започна да отваря бурканите на кухненския плот.

— Между другото, познавам методите ти на работа. Знам тайните ти.

Лисбет Саландер затвори очи. Искаше й се подът да спре да се клати под краката й. Съзнанието й бе напълно парализирано. Страдаше от махмурлук. Ситуацията бе съвсем реална, а мозъкът й отказваше да работи. Никога преди не беше срещала очи в очи някого от обектите на своите разследвания. „Той знае къде живея!“ Дори стоеше в кухнята й. Това бе невъзможно. Как би могло да се случи? „Той знае коя съм!“

Тя изведнъж осъзна, че чаршафът се беше поизхлузил, и се загърна по-плътно с него. Мъжът каза нещо, което Лисбет в началото не разбра.

— Трябва да поговорим — повтори той. — Но ми се струва, че е най-добре първо да вземеш един душ.

Тя се опита да каже нещо смислено.

— Слушай сега, ако смяташ да вдигаш скандали, си сбъркал вратата. Аз си свърших работата. Трябва да говориш с шефа ми.

Микаел застана пред нея и вдигна ръце с длани към лицето й. „Не съм въоръжен.“ Универсалният знак, че идва с мир.

— Вече разговарях с Драган Армански. Между другото той иска да му се обадиш — така и не си вдигнала мобилния си телефон вчера.

Приближи се към нея. Тя не се чувстваше заплашена, но все пак отстъпи леко назад, когато той докосна ръката й и посочи вратата на банята. Не й харесваше, когато някой й говореше без позволение, макар подбудите му да бяха чисто приятелски.

— Нямам никакво намерение да вдигам скандали — рече той със спокоен глас. — Но настоявам да говоря с теб. Към душа. Веднага!

Тя се подчини покорно. „Лисбет Саландер никога не е покорна“, помисли си тя.

Лисбет се подпря на вратата на банята и се опита да си събере мислите. Случката я бе разтърсила повече, отколкото предполагаше. Постепенно започна да осъзнава, че пикочният й мехур бе на косъм да се спука и че да си вземе душ не беше просто добър съвет, а необходимост след вчерашната бурна нощ. Когато приключи, се шмугна в спалнята, сложи си бикини, дънки и тениска с текста: Armageddon was yesterday — today we have a serious problem 110 110 Армагедон беше вчера — днес имаме сериозен проблем (англ.). — Б.пр. .

След това се замисли за секунда и взе коженото си яке, което бе метнато върху един стол. Извади електрошоковия пистолет от джоба, провери дали е зареден и го пъхна в задния джоб на дънките. В апартамента се разнесе аромат на кафе. Тя си пое дълбоко въздух и се върна обратно в кухнята.

— Никога ли не чистиш? — попита той веднага.

Бе напълнил мивката с мръсни съдове, празни пепелници, беше изхвърлил старите картонени опаковки от мляко и бе разчистил от масата събираните в продължение на пет седмици вестници. Беше я избърсал и бе сложил чаши и сандвичи — явно бе говорил сериозно. Те изглеждаха доста апетитно, а тя всъщност бе гладна след нощните приключения с Мими. „Окей, нека да видим за какво става въпрос.“ Тя седна срещу него, изпълнена с очакване.

— Така и не ми отговори на въпроса. Телешко, пуйка или вегетариански?

— Телешко.

— Тогава аз ще взема пуйката.

Докато закусваха в пълно мълчание, се наблюдаваха взаимно. Когато тя приключи със своя сандвич, изяде и половината от вегетарианския, който никой не искаше. После взе един намачкан пакет от перваза на прозореца и извади цигара.