Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Премълча единствено за лицето на Сесилия Вангер на прозореца в стаята на Хариет. Все още искаше да говори с нея, преди да я постави в положението на заподозряна.

Дирх Фроде сбърчи чело.

— Твърдиш, че убийството на Ребека е свързано с изчезването на Хариет?

— Не знам. Изглежда невероятно. Но фактът, че Хариет бе отбелязала инициалите Р. Я. в бележника си заедно с препратка към закона за изгаряне на кладата, остава. Ребека Якобсон е изгорена. Връзката със семейство Вангер е очевидна — тя е работила за концерна „Вангер“.

— Как си го обясняваш?

— Все още не мога. Но искам да продължа. От днес нататък ще те смятам за представител на Хенрик. Ти трябва да вземаш решенията от негово име.

— Може би трябва да информираме полицията.

— Не. Или поне не без разрешението на Хенрик. Давността на убийството на Ребека е изтекла преди много време и разследването е прекратено. Те няма да предприемат ново разследване по случай на убийство отпреди четирийсет и пет години.

— Разбирам. Какво смяташ да правиш?

Микаел се изправи и обиколи кухнята.

— На първо време искам да се опитам да намеря снимката. Ако успеем да открием какво е видяла Хариет… Мисля, че там се крие ключът към загадката. Ще ми трябва кола, за да мога да отида до Нуршо и да проследя следата докрай. И накрая искам да проверя цитатите от Библията. Вече свързахме един от тях с ужасно убийство. Остават ни още четири. Но за да успея да се справя с това… ще ми трябва помощ.

— Какво по-точно?

— Помощник, който да прегледа архива от стари вестници и да открие Магда, Сара и останалите две имена. Ако съм прав, то Ребека не е единствената жертва.

— Тоест искаш да посветим още някого в…

— Работата изведнъж страшно много се увеличи. Ако бях полицай и работех върху актуално разследване, щях да мога да разпределя времето и ресурсите си и да възложа на други хора да търсят вместо мен. Имам нужда от професионалист, който умее да работи с архиви и на когото може да се разчита.

— Разбирам… Всъщност познавам такъв човек, и то доста способен. Именно тя събра информация за теб — изпусна се Фроде.

— Какво е направила? — попита Микаел Блумквист остро.

Дирх Фроде внезапно осъзна, че бе казал нещо, което вероятно трябваше да пази в тайна. „Остарявам“, помисли си той.

— Мислех на глас. Няма нищо за казване — опита да се измъкне той.

— Поръчали сте на някого да ме разследва?

— В това няма нищо драматично, Микаел. Възнамерявахме да те назначим и проверихме що за човек си.

— Значи затова Хенрик Вангер знае всичко за мен. Колко задълбочено бе разследването?

— Доста.

— Ами проблемите на „Милениум“ — те бяха ли засегнати в него?

Дирх Фроде вдигна рамене.

— Те бяха актуални в този момент.

Микаел запали цигара. Петата за деня. Осъзна, че отново започва да привиква.

— Докладът писмен ли беше?

— Микаел, няма смисъл да се захващаш с това.

— Искам да го прочета — рече той.

— Моля те, в цялата работа няма нищо особено. Просто искахме да те проверим, преди да те назначим.

— Искам да прочета доклада — повтори Микаел.

— Само Хенрик може да ти позволи.

— Нима? Чуй какво ще ти кажа сега! Искам да получа доклада в рамките на един час. В противен случай веднага напускам и се качвам на вечерния влак за Стокхолм. Къде е докладът?

Дирх Фроде и Микаел се гледаха изпитателно в продължение на няколко секунди. След това адвокатът въздъхна и сведе очи.

— В кабинета ми вкъщи.

Случаят Хариет Вангер без съмнение бе най-странната история, с която Микаел Блумквист се бе захващал някога. Всъщност последната година — от мига, в който публикува историята за Ханс-Ерик Венерстрьом, приличаше на влакче на ужасите или най-вече на едно стремително спускане надолу. Очевидно това нямаше скоро да приключи.

Дирх Фроде го бе размотавал до крайност. Микаел получи доклада на Саландер едва в шест часа вечерта. Той съдържаше близо осемдесет страници плюс още сто страници копия от статии, дипломи и други детайли от живота на Микаел.

Бе му странно да чете посветения на самия себе си материал, който представляваше комбинация от биография и разузнавателен доклад. Подробността му изпълваше Микаел с все по-голямо удивление. Лисбет Саландер бе изровила подробности, които той смяташе за отдавна забравени и потулени в миналото. Бе открила информация за връзката му от младежките години с една страстна синдикалистка, която в момента бе политик. С кого, по дяволите, е разговаряла? Бе узнала за рок бандата му „Буутстрап“, за която едва ли някой си спомняше днес. Бе направила изчерпателен отчет за финансовото му състояние. Как се е добрала до това, дяволите да я вземат?