Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Не ти харесва, че отивам в Шелефтео — констатира дъщеря му изведнъж.

Микаел не знаеше какво да отговори.

— Няма проблем. Ти не си християнин, нали.

— Не или поне не добър.

— Не вярваш ли в Бог?

— Не, но уважавам избора ти да вярваш. Всеки човек трябва да вярва в нещо.

Когато влакът й пристигна на гарата, те се прегърнаха и останаха така дълго, докато не дойде време Пернила да се качи на влака. Тя се обърна, преди да изчезне навътре във вагона.

— Татко, няма да се опитвам да те убеждавам. Можеш да вярваш в каквото си искаш. Аз винаги ще те обичам. Смятам обаче, че трябва да продължиш да четеш и да тълкуваш Библията.

— Какво искаш да кажеш?

— Видях цитатите, които си окачил на стената — рече тя. — Но защо си избрал толкова мрачни и невротични? Целувки. Чао.

Тя му махна и изчезна. Микаел остана озадачен на перона и проследи с очи отпътуващия на север влак. Микаел осъзна значението на думите й едва когато и последният вагон се изгуби зад завоя. Сърцето му се сви.

Микаел се изстреля от гарата и погледна часовника. Автобусът за Хедебю щеше да замине след 40 минути. Той нямаше нерви да чака толкова дълго. Изтича до пиацата на такситата от другата страна на гарата и откри Хюсеин, който говореше на норландския диалект.

Десет минути по-късно Микаел плати на шофьора и се втурна в кабинета си. Бе залепил бележката с тиксо над бюрото.

Той се огледа в стаята. След това осъзна къде можеше да намери Библия. Взе бележката със себе си и ключовете, които бе оставил в една купа до прозореца, и пробяга цялото разстояние до къщата на Готфрид. Микаел свали Библията на Хариет от полицата с почти треперещи ръце.

Хариет не бе записала телефонни номера. Цифрите означаваха глава и стих от „Левит“, Трета книга Мойсеева. Наказателното законодателство.

(Магда) Трета книга Мойсеева, глава 20, стих 16:

Ако жена отиде при някой добитък, за да се съвкупи с него, убий жената и добитъка: те трябва да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях.

(Сара) Трета книга Мойсеева, глава 11, стих 9:

Ако свещеническа дъщеря се оскверни с блудство, тя безчести баща си: с огън да бъде изгорена.

(Р. Я.) Трета книга Мойсеева, глава 1, стих 12:

И да я разсекат на части, като отделят главата й и тлъстината й; и свещеникът да ги наслага върху дървата, които са на огъня върху жертвеника.

(Р. Л.) Трета книга Мойсеева, глава 20, стих 27:

Ако мъж или жена извикват мъртъвци или врачуват, да бъдат умъртвени: с камъни да бъдат убити, кръвта им е върху тях.

(Мари) Трета книга Мойсеева, глава 20, стих 18:

Не вземай жена заедно със сестра й, та да я направиш съперница, за да откриеш при нея голотата й, докато е жива.

Микаел излезе и седна на площадката пред къщата. Нямаше никакво съмнение, че записаните от Хариет числа в бележника й означаваха точно това. Всеки цитат бе старателно подчертан в Библията й. Той запали цигара и се заслуша в трелите на птиците, които пееха наблизо.

Бе разтълкувал значението на цифрите, но не и на имената. Магда, Сара, Мари, Р. Я. и Р. Л.

Изведнъж сърцето му интуитивно подскочи и сякаш под краката му зейна бездна. Той си спомни за изгорената жертва от Хедестад, за която му бе разказал полицай Густав Морел. Случая „Ребека“ от края на четирийсетте, момичето, което бе изнасилено и убито, а главата му бе положена на тлеещи въглени.

И да я разсекат на части, като отделят главата й и тлъстината й; и свещеникът да ги наслага върху дървата, които са на огъня върху жертвеника.

Ребека. Р. Я. как бе фамилията й?

В какво, за Бога, се бе забъркала Хариет?

Хенрик Вангер изведнъж се бе почувствал зле и си бе легнал, когато Микаел почука на вратата му следобед. Ана все пак го пусна и му позволи да посети стареца за няколко минути.

— Лятна настинка — обясни Хенрик и си издуха носа. — Какво има?

— Искам да те попитам нещо.

— Да?

— Чувал ли си за едно убийство, извършено по някое време през четирийсетте? Момиче на име Ребека някоя си, което убили, като пъхнали главата му в камината.

— Ребека Якобсон — рече Хенрик Вангер, без изобщо да се замисли. — Не бих могъл да забравя това име, но не го бях чувал от доста години.

— Значи знаеш за убийството?

— Абсолютно. Мисля, че се случи през… Всъщност не, сигурен съм, че бе 1949 година. Бе много популярно момиче, красиво. Проведе се доста обширно разследване. Дори аз участвах в него.

— Ти? — възкликна Микаел изненадано.

— Да. Ребека Якобсон работеше като секретарка в концерна „Вангер“. Беше на двайсет и три или двайсет и четири, когато бе убита. Как така изведнъж си се сетил за нея?