Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел втренчи поглед в снимката, докато очите му не се насълзиха. След това отново погледна текста. ДЪРВОДЕЛСКА ФАБРИКА НУРШО. После следваха дребни, невъзможни за разчитане знаци, които обаче вероятно представляваха телефонен номер.

За третото парче от пъзела Микаел получи помощ откъдето най-малко очакваше.

Той бе работил със снимките цяла нощ и спа дълбоко до късно следобед. Събуди се с главоболие, взе си душ и отиде до кафенето на Сузане, за да закуси. Бе му трудно да си събере мислите. Той би трябвало да отиде до Хенрик Вангер и да му разкаже за откритията си. Вместо това обаче се отби до дома на Сесилия Вангер и почука на вратата. Искаше да я попита какво бе правила в стаята на Хариет и защо бе излъгала. Никой не му отвори.

Точно си тръгваше, когато чу един глас.

— Курвата ти не си е вкъщи.

Амгъл бе изпълзял от дупката си. Той беше доста висок, почти два метра, но така се бе изгърбил от възрастта, че очите му бяха на нивото на Микаел. Кожата му бе покрита с тъмни петна. Беше облечен с пижама и кафяв халат и се подпираше на бастун. Приличаше на холивудската версия на злобно малко старче.

— Какво каза?

— Казах, че курвата ти не си е вкъщи.

Микаел се приближи толкова близко до Харалд Вангер, че едва не го удари с носа си.

— Говориш за собствената си дъщеря, проклета свиня.

— Не аз се промъквам тук нощем — отвърна Харалд Вангер с беззъбата си усмивка.

От него се носеше неприятна воня. Микаел го заобиколи и продължи надолу, без да се обръща. Отиде у Хенрик Вангер и го намери в кабинета му.

— Току-що срещнах брат ти — рече Микаел със зле прикрит гняв.

— Харалд? Аха, значи се е престрашил да излезе навън. Прави го няколко пъти годишно.

— Аз чуках на вратата на Сесилия, когато той се появи. И каза, цитирам: „Курвата ти я няма вкъщи.“ Край на цитата.

— Типично в негов стил — отвърна Хенрик Вангер спокойно.

— Нарече собствената си дъщеря курва.

— Това продължава вече години наред. Тук се крие и причината да не си говорят.

— Защо?

— Сесилия загуби девствеността си, когато бе на двайсет и една. Случи се в Хедестад след една лятна романтична връзка, година след като Хариет изчезна.

— И?

— Мъжът, когото обичаше, се казваше Петер Самюелсон. Той бе икономист и работеше като асистент в концерна „Вангер“. Умно момче. Днес е служител на АББ. Аз лично щях да се гордея с такъв зет, ако тя бе моя дъщеря. Само че той имаше един недостатък.

— Не ми казвай, че е това, което си мисля.

— Харалд измери черепа му, провери родословието му или Бог знае какво, но откри, че е една четвърт евреин.

— Мили Боже.

— Оттогава насетне я нарича курва.

— Той знаеше, че аз и Сесилия…

— Вероятно цялото село знае. Може би с изключение на Изабела, защото никой нормален човек не би й разказал, а тя, за щастие, има добрината да си ляга в осем часа. Харалд вероятно е следял всяка твоя стъпка.

Микаел седна, а лицето му придоби глуповато изражение.

— Искаш да кажеш, че всички…

— Естествено.

— И ти нямаш нищо против?

— Боже, Микаел, това изобщо не е моя работа.

— Къде е Сесилия?

— Учебната година завърши. В събота отлетя за Лондон на гости на сестра си. След това ще отиде на почивка в… хмм, мисля, че във Флорида. Ще се върне след около месец.

Микаел се почувства още по-глупаво.

— Нашата връзка май приключи.

— Разбирам, но и това не ме засяга. Как върви работата ти?

Микаел си наля кафе от термоса на Хенрик. След това погледна стареца.

— Открих нов материал и май ще трябва да заема нечия кола.

На Микаел му отне доста време да представи изводите си на Хенрик. Той извади преносимия си компютър от чантата и му показа поредицата от снимки, които илюстрираха реакциите на Хариет на улица „Йернвегсгатан“. Обясни му още как бе открил зрителите с любителския фотоапарат и колата им със стикер на Дърводелска фабрика Нуршо . След като приключи, Хенрик го помоли да види серията снимки на Хариет още веднъж. Микаел я пусна.

Когато Хенрик Вангер вдигна поглед от монитора, лицето му бе сиво. Микаел изведнъж се уплаши и сложи длан на рамото му. Хенрик махна с ръка и го отблъсна. После помълча известно време.

— По дяволите, ти постигна това, което смятах за невъзможно. Откри нещо съвсем ново. Какво смяташ да правиш оттук нататък?

— Трябва да намеря тази снимка, ако все още е запазена.

Той не спомена нищо за лицето на прозореца и подозренията си, че то принадлежеше на Сесилия Вангер. Което вероятно трябваше да означава, че далеч не бе обективен в ролята си на частен детектив.