Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Как ще е най-добре? — попита Микаел. — Имам нужда от светлинна маса и възможност да проявя всичко, което представлява интерес.

— Вече нямаме тъмна стаичка. Всичко се сканира. Знаеш ли как да работиш със скенер за негатив?

— Да, работил съм със снимки, а и притежавам такъв скенер „Агфа“. Използвам и Photoshop .

— Тогава използваш същото оборудване като нашето.

Мая Блумберг разведе набързо Микаел из малката редакция, настани го до една светлинна маса и включи компютъра и скенера. Показа му още и къде се намира стаята за отдих с автомата за кафе. Разбраха се Микаел да работи сам. Преди да си тръгне обаче, трябваше да се обади на Мая Блумберг, за да заключи редакцията и да активира алармената система. И така тя си тръгна, като жизнерадостно му пожела „Приятно прекарване“.

На Микаел му отне четири часа да прегледа папките. През онзи период „Хедестадс курирен“ бе разполагал с двама фотографи. На работа този ден бил Кърт Нюлунд, когото Микаел всъщност познаваше отпреди. През 1966 година той е бил на около двайсет. По-късно се бе преместил в Стокхолм и беше придобил известност като професионален фотограф. Работеше както на свободна практика, така и за фотографската агенция „Пресенс билд“ в Мариеберг. Пътищата им се бяха пресичали на няколко пъти през деветдесетте години на миналия век, когато „Милениум“ бе купил снимки от „Пресенс билд“. Микаел си го спомняше като слаб и оплешивяващ мъж. Кърт Нюлунд бе използвал сравнително по-качествен филм за дневна светлина, предпочитан от много фотографи.

Микаел извади страниците със снимките на Нюлунд и ги подреди на светлинната маса, след което с помощта на лупа внимателно разгледа всеки негатив поотделно. Въпреки това обаче тази дейност бе един вид изкуство и изискваше определена рутина, която Микаел за жалост не притежаваше. Той осъзна, че за да може да прецени дали фотографиите притежават ценна за него информация, трябва да ги сканира и да ги разгледа на компютъра. Щеше да му отнеме доста време. Затова първо се зае да отдели тези негативи, където предполагаше, че може да открие нещо интересно.

Започна със снимките от моста. Микаел констатира, че папката на Хенрик Вангер със сто и осемдесет фотоса бе непълна; човекът, който ги беше проявил, вероятно самият Нюлунд, съзнателно бе изпуснал трийсет снимки, които бяха размазани или с толкова лошо качество, че не ставаха за публикуване.

Микаел разкачи скенера „Агфа“ от редакционния компютър и го включи към собствения си лаптоп. Отне му два часа да сканира сортираните снимки.

Една от тях веднага привлече вниманието му. Някъде между 15,10 и 15,15, точно по времето, когато изчезва Хариет, някой бе отворил прозореца на нейната стая. Хенрик Вангер напразно се беше опитвал да разбере кой бе това. Сега обаче, съвсем ненадейно, на екрана пред Микаел имаше снимка, която трябва да бе направена в момента на отваряне на прозореца. Той можеше да види очертанията на тялото на въпросния човек и лицето му, но те бяха размазани и неясни. Той реши, че ще остави анализа на снимката за по-късно, след като качи всички останали.

През следващите часове Микаел изучаваше фотографиите от Деня на детето. Кърт Нюлунд бе изснимал шест филма, около двеста снимки общо. Те представляваха безкраен поток от деца с балони, възрастни, пълни с хора улици, продавачи на хотдог, самия парад, сценичната изява на някакъв местен артист и раздаването на награди.

Накрая Микаел реши да сканира всички негативи. След шест часа разполагаше с папка с деветдесет снимки. Щеше да му се наложи още веднъж да се върне в „Хедестадс курирен“.

Към девет вечерта позвъни на Мая Блумберг, благодари й и се прибра на остров Хедебю.

Върна се в редакцията в девет часа сутринта в неделя. Когато Мая Блумберг му отключи, той видя, че тя все още беше празна. Бе пропуснал, че хората отбелязват Петдесетница и новият брой на вестника щеше да излезе чак във вторник. Той се настани на същата работна маса като предния ден и посвети целия ден на сканиране. В шест часа вечерта му оставаха още около четирийсет снимки от Деня на детето. Микаел бе разгледал внимателно негативите им и беше преценил, че фотографии в близък план на сладки детски личица или на въпросния артист няма да му свършат никаква работа. Той бе сканирал пълните с хора улици и тълпата.

Микаел използва втория ден на Петдесетница, за да разгледа новия снимков материал. Направи две открития. Първото го озадачи, а второто накара сърцето му да затупти по-бързо.