Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел пъхна снимката в чантата си и тръгна към жп гарата, седна на една от външните маси в едно кафене и си поръча кафе лате. Изведнъж се развълнува.

На английски го наричаха new evidence 102 102 Нови улики (англ.). — Б.пр. , което имаше съвсем различно значение от шведското „нов доказателствен материал“. Внезапно бе видял нещо съвсем ново. Никой друг не го бе забелязал по време на разследването, което тъпчеше на едно и също място през последните трийсет и седем години.

Единственият проблем бе, че той не беше сигурен дали откритието му имаше някаква стойност и ако да — то каква. Въпреки това обаче усещаше, че то бе значимо.

В деня на изчезването на Хариет се бяха случили няколко драматични събития. В Хедестад имало празник, по улиците били излезли няколко хиляди души — и млади, и стари. На остров Хедебю е трябвало да се състои годишната среща на семейство Вангер. Дори само тези две събития представлявали рязко отклонение от обикновения делничен живот тук. На всичкото отгоре бе станала и катастрофата на моста. Тя бе засенчила всичко останало.

Криминален инспектор Морел, Хенрик Вангер и всички останали разследващи случая с изчезването на Хариет бяха насочили цялото си внимание към събитията на остров Хедебю. Морел дори бе записал, че не може да се освободи от подозрението, че злополуката на моста и изчезването на Хариет са свързани. Микаел изведнъж осъзна, че той грешеше.

Драматичният низ от събития не водеше началото си от остров Хедебю. Всичко бе започнало няколко часа по-рано в Хедестад. Хариет Вангер бе видяла някого или нещо, което я бе уплашило и принудило да отиде при Хенрик Вангер веднага, след като се бе прибрала. За жалост той обаче не бе намерил време да разговаря с нея. След това се бе случила катастрофата на моста, а малко по-късно убиецът я бе нападнал.

Микаел направи кратка пауза. За първи път той напълно осъзнато бе формулирал предположението, че Хариет е била убита. Поколеба се за миг, но после осъзна, че бе започнал да споделя убеждението на Хенрик. Хариет бе мъртва, а той преследваше убиец.

Микаел отново се съсредоточи върху разследването. Само една нищожна част от всичките хиляда страници описваше часовете в Хедестад. Хариет е била в компанията на три съученички, които поотделно бяха разпитани. Бяха се срещнали в девет сутринта край гарата. Едно от момичетата искало да си купи дънки и приятелките й й правели компания. Бяха пили кафе в ресторанта на магазина на ЕПА 103 103 Шведска верига магазини в миналото, предлагащи евтини стоки с ниско качество. — Б.пр. , след което се бяха отправили към игрището и се бяха разхождали край въртележките и павилионите с подаръци 104 104 Специални атракциони по време на детски празници, където се опитваш да ловиш скрити зад преграда подаръци с помощта на въдица. — Б.пр. . Там бяха срещнали и други свои съученици. След дванайсет се бяха запътили към центъра, за да присъстват на парада по случай Деня на детето. Малко след два Хариет изведнъж бе казала, че трябва да се прибира. Бяха се разделили при една автобусна спирка до улица „Йернвегсгатан“.

Никоя от приятелките й не бе забелязала нищо странно. Една от тях бе Ингер Стенберг — момичето, което бе описало промяната в поведението на Хариет Вангер през последната години с думите, че се е затворила в себе си.

Според думите й Хариет, както обикновено, бе мълчала през по-голямата част от деня и просто бе следвала останалите.

Криминален инспектор Морел беше разпитал всички хора, които бяха срещнали Хариет през деня. Дори и тези, с които просто се бе поздравила по време на парада. Снимката й бе публикувана в местните вестници, тъй като тя беше обявена за издирване след изчезването си. Доста от жителите на Хедестад се бяха свързали с полицията, водени от убеждението, че я бяха видели през деня, но никой не бе забелязал нищо странно.

Микаел посвети вечерта на размисъл как да продължи разследването си с оглед на това неочаквано разкритие. Сутринта на следващия ден той се качи до дома на Хенрик Вангер и го завари да закусва.

— Ти ми спомена, че семейство Вангер все още притежава акции на вестник „Хедестадс курирен“.

— Така е.

— Искам да получа достъп до снимковия архив на вестника. От 1966 година.

Хенрик Вангер постави на масата чаша с мляко и избърса горната си устна.

— Микаел, какво си открил?

Той погледна стареца право в очите.

— Нищо конкретно. Но ми се струва, че може да сме объркали хронологичния ред на събитията от онзи ден.