Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Показа му снимката и му разкри изводите си. Хенрик Вангер остана мълчалив доста дълго.

— Ако съм прав, трябва да съсредоточим вниманието си върху случилото се в Хедестад през онзи ден, не само върху събитията от острова — рече Микаел. — Не знам точно какви действия бихме могли да предприемем след толкова много години, но предполагам, че по време на парада са направени много непубликувани снимки. Именно тях искам да разгледам.

Хенрик Вангер използва стенния телефон в кухнята, за да позвъни на Мартин Вангер. Обясни му проблема и попита кой бе техническият редактор в „Куриерн“ в момента. Точният човек бе открит след десет минути и те получиха разрешение за достъп до архива.

Техническият редактор на „Хедестадс курирен“ се казваше Маделен Блумберг, за по-кратко Мая. Тя бе на около шейсет години. За цялата си кариера като журналист Микаел не бе срещал друга жена, която да заема този пост. В неговия бранш се смяташе, че фотографската професия бе изключително мъжка.

Бе събота и редакцията беше празна. Оказа се обаче, че Мая Блумберг живее само на пет минути пеша от сградата, в която се помещаваше вестникът, и посрещна Микаел на вратата. Тя бе работила за „Хедестадс курирен“ през по-голямата част от живота си. Беше започнала като коректор през 1964 година, след това дълги години бе работила в тъмната стаичка за проявяване на филми. От време на време я използваха и като резервен фотограф, когато всички останали бяха заети. Постепенно се бе издигнала до поста на редактор, а след пенсионирането на предишния технически редактор беше оглавила и фотографския отдел. Това обаче не бе кой знае колко значим пост, като се има предвид, че въпросният отдел се бе слял преди десет години с този по рекламата и се състоеше едва от шест души, които работеха на ротационен принцип.

Микаел попита как е организиран архивът със снимките.

— Честно казано, той е доста разбъркан. След като цифровата фотография се наложи и закупихме компютри, започнахме да прехвърляме архива на компактдискове. В редакцията работи един стажант, който в момента сканира старите по-важни снимки, но един съвсем малък процент от фотографиите от архива са снабдени с индекс. Останалата част са сортирани по дати в класьори за негативи, които се съхраняват тук, в редакцията или в специалното помещение на тавана.

— Интересуват ме най-вече снимките, направени по време на парада по случай Деня на детето през 1966 година, както и всички от въпросната седмица.

Мая Блумберг погледна изпитателно Микаел.

— Тоест седмицата, в която изчезна Хариет Вангер.

— Значи знаете за това?

— Човек не може да е работил цял живот във вестник „Хедестадс курирен“ и да не го знае. Когато Мартин Вангер ми позвъни рано сутринта през свободния ми ден, си направих някои заключения. Аз четях коректурите на публикуваните през 1966 година статии по случая. Защо се ровите в тази история? Да не би да има ново развитие?

Очевидно Мая Блумберг притежаваше и новинарски нюх. Микаел се усмихна леко и поклати глава, след което я запозна с официалната версия за работата си.

— Не и се съмнявам, че някога ще получим отговор на въпроса какво й се е случило. Всъщност пиша автобиографията на Хенрик Вангер, но това е един вид тайна. Историята на изчезналата Хариет е необикновена и не може да бъде изпусната. Трябват ми снимки на Хариет и на съучениците й, които биха могли да хвърлят светлина върху въпросния ден.

Мая Блумберг го гледаше недоверчиво, но обяснението му звучеше достоверно и тя нямаше основание да се съмнява в думите му.

Един фотограф, работещ за вестник, използва между два и десет филма дневно. По време на важни събития би могъл да заснеме двойно повече. Всяка ролка съдържа трийсет и шест пози; следователно е съвсем обичайно един вестник да се сдобие с около триста снимки дневно, от които обаче се публикуват само няколко. Всяка добре организирана редакция нарязва ролките на отрязъци от по шест пози и прибира негативите в специални джобове. Една ролка заема около страница в класьора за негативи. За година се запълват между двайсет и трийсет папки, чието съдържание обикновено няма комерсиална стойност, и те не намират място по полиците в самата редакция. За сметка на това обаче всеки фотограф и колегите му от фотографския отдел са твърдо убедени, че снимките представляват безценен исторически документ , и старателно съхраняват всички до една.

„Хедестадс курирен“ бе основан през 1922, а фотографският отдел — през 1937 година. Складът на тавана съдържаше около хиляда и двеста папки със снимки, сортирани по дати. Направените през септември 1966 година фотографии бяха събрани в четири евтини картонени папки.