Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Ставаше въпрос за най-първата снимка в албума.

Последната фотография на Хариет Вангер бе направена в съдбовния ден на улица „Йернвегсгатан“ в Хедестад, когато тя бе присъствала на парада по случай Деня на детето.

Снимката се открояваше ярко от всички останали в албума. Тя бе попаднала там, защото бе направена в същия ден, но бе единствената от около сто и осемдесетте фотографии в този албум, която не изобразяваше злополуката на моста. Всеки път, когато Микаел и (както той самият предполагаше) всички останали бяха разгръщали албума, вниманието им е било насочено главно към лицата и детайлите от фотографиите на моста. В тази от провелия се в Хедестад парад по случай Деня на детето нямаше нищо драматично. Тя бе снимана няколко часа преди злополуката.

Хенрик Вангер вероятно я бе разглеждал хиляди пъти, осъзнавайки с болка, че никога няма да види Хариет отново. Сигурно се бе ядосвал, че фотографът бе снимал от толкова далеч, че тя бе просто едно лице сред морето от хора.

Но не това бе привлякло вниманието на Микаел.

Снимката бе направена от другата страна на улицата, вероятно от някой от прозорците на втория етаж. Обективът с широк ъгъл бе уловил предницата на един камион. На платформата му имаше жени, облечени с блестящи бански костюми и шалвари, които хвърляха бонбони към публиката. Пред камиона подскачаха трима клоуни.

Хариет стоеше най-отпред в тълпата на тротоара. До нея бяха съучениците й, заобиколени от поне още сто жители на Хедестад.

Именно това бе забелязал Микаел съвсем несъзнателно, а откритието му беше изкристализирало точно когато автобусът премина по улицата, изобразена на снимката.

Всички в публиката се държаха по обичайния за такива събития начин. Зрителите винаги следят с поглед топката по време на тенис мач или шайбата в хокейна среща. Хората, застанали в най-левия ъгъл, наблюдаваха клоуните, които се намираха точно пред тях. Тези, които бяха по-близо до камиона, бяха насочили вниманието си към платформата с разголените момичета. Лицата им бяха весели. Децата сочеха с пръст. Някои се смееха. Други просто изглеждаха щастливи.

Всички, с изключение на един.

Хариет Вангер гледаше встрани. Тримата й съученици и заобикалящите ги хора наблюдаваха клоуните. Лицето на Хариет обаче бе обърнато на трийсет или трийсет и пет градуса надясно. Тя се бе втренчила в нещо от другата страна на улицата, което обаче не беше попаднало в обектива.

Микаел извади лупата си и се опита да различи детайлите. Снимката бе направена от доста голямо разстояние, за да може да е напълно сигурен, но лицето на Хариет, за разлика от лицата на околните, бе напълно сковано. Устните й бяха съвсем присвити. Очите й бяха широко отворени, а ръцете — отпуснати от двете страни на тялото й.

Тя изглеждаше уплашена. Уплашена или ядосана.

Микаел извади снимката от албума, пъхна я в един прозрачен плик и се качи на следващия автобус за Хедестад. Слезе на улица „Йернвегсгатан“ и застана на мястото, откъдето най-вероятно бе снимал фотографът. Намираше се точно в края на така наречения център на Хедестад. Стоеше пред двуетажна дървена постройка, в която се помещаваха един магазин за видеофилми и един — за мъжка мода с името „Сундстрьомс хермоде“. От табелата над вратата му ставаше ясно, че бе основан през 1932 година. Микаел влезе вътре и мигом установи, че той се простира на два етажа; до втория водеше вита стълба.

В края на стълбата имаше два прозореца, които гледаха към улицата. Именно там бе стоял фотографът.

— С какво мога да помогна? — попита възрастният продавач, когато Микаел извади прозрачния плик със снимката. В бутика нямаше почти никакви хора.

— Всъщност аз искам да видя откъде е направена тази снимка. Имате ли нещо против да отворя прозореца за малко?

Той получи позволение и застана там, като държеше снимката пред себе си. Можеше да види къде точно бе стояла Хариет Вангер. Една от дървените постройки зад момичето вече не съществуваше, а на мястото й се издигаше правоъгълна тухлена сграда. Във втората, която бе оцеляла, през 1966 година се бе помещавал книжарски магазин; сега там имаше магазин за здравословни храни и солариум. Микаел затвори прозореца, благодари и се извини за безпокойството.

След това излезе на улицата и застана на мястото, където бе стояла Хариет. Можеше да определи точното й местоположение спрямо прозорците на магазина за дрехи и вратата на солариума, които му служеха като ориентир. Той обърна глава и погледна в същата посока като Хариет. Доколкото можеше да прецени, тя бе гледала към ъгъла на постройката, в която се намираше магазинът за мъжка мода. Той не бе нищо особено, един съвсем обикновен ъгъл на къща. Покрай него минаваше улица, чийто край се губеше сред къщите. Какво си видяла там, Хариет?