Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Да, и?

— Видях нещо. Не зная какво и къде. Но през ума ми пробягна бегла мисъл, която обаче не успях да уловя.

— Каква?

— Не знам, това е всичко. После дойде ти и аз… хмм… си намерих по-забавни неща, за които да мисля.

Сесилия се изчерви. Тя избегна погледа на Ерика и отиде в кухнята под предлог, че ще свари кафе.

Бе слънчев и топъл майски ден. Доста се бе раззеленило и Микаел се хвана да си тананика „И ето че настъпи цветният сезон“ 94 94 Началото на един от най-известните шведски псалми, посветени на лятото. — Б.пр. .

Ерика прекара нощта в стаята за гости на Хенрик. След вечеря Микаел бе попитал Сесилия дали иска компания. Тя му бе отговорила, че има доста работа по конференциите за оценителната система, че е уморена и мисли да си ляга. Ерика целуна Микаел по бузата и напусна остров Хедебю в понеделник рано сутринта.

Когато Микаел влезе в затвора в средата на март, земята все още бе покрита с дебел слой сняг. Сега обаче брезите се бяха разлистили, а тревата около къщата му бе буйна и гъста. За първи път му се удаваше възможност да разгледа целия остров Хедебю. Към осем часа отиде до дома на Ана от другата страна на улицата и я помоли за термос. Поговори набързо с Хенрик, който току-що бе станал от сън, и получи картата на острова, която сам бе направил. Искаше да разгледа по-обстойно къщата на Готфрид, която се споменаваше индиректно на няколко пъти в разследването, защото Хариет бе прекарала известно време там. Хенрик му обясни, че къщата е собственост на Мартин Вангер, но почти не била използвана през годините. Най-много някой роднина да я наемел от време на време.

Микаел успя да хване Мартин Вангер точно преди той да тръгне на работа към Хедестад. Обясни му защо го търси и го помоли за ключа. Мартин го наблюдаваше с весела усмивка.

— Предполагам, че семейната хроника е стигнала до главата за Хариет.

— Просто искам да огледам наоколо…

Мартин Вангер го помоли да изчака и веднага се върна с ключа.

— Нямаш нищо против, нали?

— Що се отнася до мен, можеш дори да се нанесеш там, ако искаш. Като се изключи фактът, че се намира от другата страна на острова, тя е доста по-приветливо място от къщата, в която живееш в момента.

Микаел свари кафе и си направи няколко сандвича. Преди да тръгне, напълни една бутилка с вода, прибра храната, която бе приготвил за из път, в раницата си и я метна през рамо. Пое по една тясна пообрасла пътека, която криволичеше край брега от северната страна на острова. Къщата на Готфрид се намираше на малко възвишение на около два километра от селото, така че той успя да измине разстоянието само за половин час спокойно ходене.

Мартин Вангер имаше право. Когато Микаел излезе от завоя на криволичещия път, пред очите му се разкри богата на растителност местност, стигаща до самата вода. Гледката бе прекрасна — виждаше се устието на река Хедеелвен, отляво погледът стигаше до пристанището за частни лодки, а отдясно — до индустриалното пристанище.

Той се учуди, че къщата на Готфрид стоеше празна. Тя бе непретенциозна, скована от лакирани в черно греди, с керемиден покрив и зелени рамки на прозорците, а пред външната врата имаше малка слънчева веранда. Бе очевидно обаче, че поддръжката на двора и на къщата бе занемарена от доста време. Боята по рамките на вратите и прозорците бе започнала да се лющи, а моравата край къщата бе обрасла с еднометрови храсти. Щеше да отнеме поне един ден площта да се разчисти с помощта на коса и трион.

Микаел отключи вратата и отвори отвътре капаците на прозорците. За скелет на къщата явно бе използвана стара плевня с площ около трийсет и пет квадратни метра. Бе облицована с дърво и се състоеше от една-единствена стая с големи прозорци от двете страни на входната врата, които гледаха към водата. В дъното на стаята имаше вътрешна стълба, която водеше до горния полуетаж. Там бе разположена спалнята. Под стълбата имаше малка ниша с газова печка и шкаф с мивка. Мебелировката бе скромна. На дългата стена отляво на вратата имаше закрепена за стената пейка и изтъркано бюро, над което висеше етажерка от тик. Малко по-навътре имаше и три гардероба. Отдясно на вратата бе разположена кръгла маса с пет дървени стола, а по средата на стената имаше камина.

В къщата не бе прокарано електричество, вместо това се използваха газени лампи. На един от прозорците стоеше стар транзистор „Грундиг“. Антената му бе счупена. Микаел натисна копчето за включване, но батериите бяха изтощени.