Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел седна и отново разтвори албума. Разгледа го страница по страница, спря се на всяка снимка от моста. Гледаше младия Хенрик Вангер с пропити с нафта дрехи и Харалд Вангер, когото все още не бе срещал на живо. На снимките се виждаха още счупеният парапет, сградите, прозорците и различните превозни средства. Без проблем идентифицира младата Сесилия Вангер сред тълпата зяпачи. Носеше светла рокля и тъмно сако. Изглеждаше около двайсетгодишна.

Изведнъж усети възбуда. През годините се бе научил да вярва на инстинктите си.

Нещо в албума му бе направило впечатление, но не знаеше какво точно.

Той продължаваше да седи до кухненската маса и да се взира в снимките в единайсет часа вечерта, когато чу външната врата да се отваря.

— Може ли да вляза? — попита Сесилия Вангер. После седна срещу него, без да дочака отговор. Микаел го облада странното чувство, че това бе дежа ву. Тя бе облечена в широка тънка светла рокля и сиво-синьо сако, почти като на снимките от 1966 година.

— Ти си проблемът — рече Сесилия.

Микаел вдигна вежди.

— Прости ми, но ти ме свари съвсем неподготвена, като почука на вратата ми тази вечер. Сега съм толкова нещастна, че не мога да спя.

— Защо си нещастна?

— Нима не разбираш?

Той поклати глава.

— Обещаваш ли да не ми се смееш, ако ти разкажа?

— Обещавам.

— Бе лудост да те прелъстя през зимата. Чисто импулсивна постъпка. Исках да се забавлявам. Нищо повече. През онази първа нощ здравата се бях напила и нямах никакво намерение да започвам дълготрайна връзка с теб. След това обаче нещата се промениха. Искам да знаеш, че седмиците, през които беше мой occasional lover , бяха едни от най-приятните в живота ми.

— И за мен бе изключително хубаво.

— Микаел, аз лъгах и теб, и себе си през цялото време. Никога не съм била особено сексуално освободена. През целия си живот съм имала само пет сексуални партньори. Загубих девствеността си, когато бях на двайсет и една. Вторият мъж, с когото се любих, бе съпругът ми. Срещнах го на двайсет и пет, а той се оказа пълен боклук. Останалите трима срещах през няколко години. Но ти отключи нещо в мен. Просто не можех да спра. Може би защото не искаше нищо в замяна.

— Сесилия, няма нужда…

— Шшт — не ме прекъсвай. Иначе никога няма да успея да довърша.

Микаел замълча.

— Аз бях страшно нещастна в деня, в който влезе в затвора. Изчезна така внезапно, сякаш никога не си бил част от живота ми. Къщата за гости беше тъмна, а леглото ми — студено и празно. Изведнъж отново се почувствах като петдесет и шест годишна лелка.

Тя остана мълчалива известно време и го гледаше в очите.

— През зимата се влюбих в теб. Не исках, но се случи. И изведнъж осъзнах, че ти си тук само за малко, че един ден ще си заминеш завинаги, а аз ще остана на този остров до края на живота си. Усетих толкова силна болка, че реших да те държа настрана, след като излезеш от затвора.

— Съжалявам.

— Вината не е твоя.

Те поседяха мълчаливи известно време.

— Когато си тръгна тази вечер, се разплаках. Иска ми се да можех да преживея живота си отново. След това достигнах до едно решение.

— Какво е то?

— Че трябва да съм напълно луда, ако спра да се виждам с теб само защото един ден ще си тръгнеш оттук. Микаел, можем ли да започнем отначало? Можеш ли да забравиш за случилото се по-рано тази вечер?

— Вече го забравих — рече Микаел. — Благодаря ти, че сподели това.

Тя продължаваше да седи с поглед, забит в масата.

— Ако ме желаеш, твоя съм.

Изведнъж тя отново вдигна очи и го погледна. След това се изправи и тръгна към вратата на спалнята. Пусна сакото си на пода и свали роклята през главата си, докато вървеше.

Микаел и Сесилия се събудиха едновременно, когато чуха външната врата да се отваря и някой да влиза в кухнята. Една чанта тупна на пода до чугунената печка. След това Ерика изведнъж се появи на вратата на спалнята с усмивка на уста. В следващия миг обаче по лицето й се изписа ужас.

— О, мили Боже! — тя отстъпи назад.

— Здравей, Ерика — поздрави я Микаел.

— Здравей. Извинявай. Съжалявам, че нахлух така. Трябваше да почукам.

— А ние трябваше да заключим външната врата. Ерика, това е Сесилия Вангер. Сесилия — Ерика Бергер, главен редактор в „Милениум“.

— Здравейте — рече Сесилия.

— Здравейте — каза Ерика. Изглеждаше така, сякаш не можеше да реши дали да отиде при нея и да й подаде ръка, както повеляваше възпитанието й, или просто да си тръгне. — Е, аз… мога да се разходя…