Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Какво ще кажеш вместо това да направиш кафе? — Микаел погледна будилника на нощното шкафче. Бе малко след дванайсет.

Ерика кимна и затвори вратата на спалнята. Микаел и Сесилия се спогледаха. Сесилия изглеждаше притеснена. Бяха се любили и разговаряли до четири сутринта. След това Сесилия му бе казала, че ще остане през нощта и че от този момент нататък изобщо няма да й пука кой знае, че се чука с Микаел. Бе спала с гръб към него, а той я бе прегърнал с ръка през гърдите.

— Ей, всичко е наред — рече Микаел. — Ерика е омъжена и не ми е гадже. Срещаме се от време на време, но на нея й е все едно какво става между мен и теб. Тя обаче за сметка на това доста се смути.

Когато отидоха в кухнята малко по-късно, Ерика бе сложила на масата кафе, сок, мармалад от портокал, сирене и препечени филийки. Ухаеше вкусно. Сесилия веднага отиде при нея и й подаде ръка.

— Доста набързо се запознахме. Здравейте.

— Моля ви, Сесилия, простете ми, че се натресох така — каза Ерика, искрено разстроена.

— Забравете, за Бога. Сега ще пием кафе.

— Здравей — рече Микаел и прегърна Ерика преди да седне. — Как дойде дотук?

— С кола, разбира се, шофирах цяла сутрин. Получих съобщението ти в два часа вечерта и се опитах да се обадя.

— Бях си изключил телефона — каза Микаел и се усмихна на Сесилия Вангер.

След като закусиха, Ерика се извини, че трябва да се срещне с Хенрик Вангер, и остави Микаел и Сесилия. Сесилия разтреби масата с гръб към Микаел. Той отиде до нея и я прегърна.

— Какво следва оттук нататък? — попита Сесилия.

— Нищо. Нещата стоят така — Ерика е най-добрата ми приятелка. С нея се срещаме от време на време през последните двайсет години и се надявам това да продължи поне още двайсет. Но ние никога не сме били двойка и не съсипваме любовните истории на другия.

— Това ли се случва между нас? Любовна история.

— Не знам, но очевидно ни е много добре заедно.

— Къде ще спи тя тази вечер?

— Ще й намерим стая някъде. Например у Хенрик. Но няма да спи в леглото ми.

Сесилия се замисли за миг.

— Не съм сигурна, че мога така. Вас двамата това положение сигурно ви устройва, но аз не знам… никога не съм… — тя поклати глава. — Ще си тръгвам. Имам нужда да помисля малко.

— Сесилия, не за първи път ме питаш и аз ти разказах за отношенията си с Ерика. Съществуването й не би трябвало да бъде изненада за теб.

— Вярно е. Но докато се намираше на достатъчно голямо разстояние оттук в Стокхолм, можех да игнорирам мисълта за нея.

Сесилия си облече сакото.

— Ситуацията е направо смехотворна — усмихна се тя. — Ела на вечеря вкъщи довечера. Вземи и Ерика. Мисля, че ще ми хареса.

Ерика вече бе разрешила проблема със спането. Предните пъти, когато бе идвала в Хедебю, за да се среща с Хенрик Вангер, бе оставала да нощува в една от стаите му за гости и сега директно го попита дали отново може да се настани в нея. Хенрик не бе успял да скрие радостта си и я бе убедил, че винаги е добре дошла.

След като всички формалности бяха уредени, Микаел и Ерика се отправиха на разходка, минаха по моста и седнаха на терасата в кафенето на Сузане точно преди да затвори.

— Доста съм разочарована — рече Ерика. — Дойдох дотук, за да те поздравя за излизането от затвора, а те намирам в леглото с местната feme fatale 90 90 Фатална жена (фр.). — Б.пр. .

— Извинявай.

— И така от колко време ти и мис Big Tits 91 91 Големи цици (англ.). — Б.пр. … — Ерика завъртя пръст.

— Общо взето, откакто Хенрик стана акционер.

— Аха!

— Аха, какво?

— Нищо, просто ми е любопитно.

— Сесилия е добра жена. Харесвам я.

— Не те критикувам. Просто съм разочарована. Сладките са на една ръка разстояние, а аз трябва да пазя диета. Как беше в затвора?

— Като приятна почивка. Как се развиват нещата с вестника?

— По-добре. Все още се мъчим на ръба, но за първи път от една година насам броят на рекламите нарасна. Все още не можем да достигнем нивото отпреди година, но все пак започнахме постепенно да се изкачваме нагоре. Заслугата е на Хенрик. Странното обаче е, че броят на абонатите се увеличи.

— Той обикновено варира нагоре-надолу през определени периоди.

— Да, с по около стотина. Но през последните три месеца се сдобихме с три хиляди нови абонати. Ръстът бе относително стабилен, с по около двеста и петдесет на седмица. В началото мислех, че това е случайно, но хората продължават да се абонират. Това е най-голямото еднократно увеличение на тиража, което някога сме имали. То е по-важно от приходите от реклама. Освен това и всичките ни стари читатели подновиха абонамента си.