Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Както и самият началник на заведението. Той го повика при себе си още първия ден и му предложи терапия, обучение във вечерно училище или други образователни курсове, както и консултации, които биха му помогнали по-лесно да се сдобие с работа. Микаел му отвърна, че не се нуждае от терапия за социално приобщаване, че е приключил с образованието си преди двайсет години и че вече има работа. Вместо това помоли за разрешение да използва лаптопа си в килията, за да може да продължи работата си върху книгата, която му бяха възложили да напише. Саровски веднага му даде позволението си, а освен това му осигури секретен шкаф, в който да може да прибира компютъра си, когато не е в килията, за да не бъде откраднат или потрошен. Не че някой от останалите би направил подобно нещо — те по-скоро закриляха Микаел.

И така Микаел прекара два относително приятни месеца при тези условия, като работеше средно шест часа дневно върху фамилната хроника на Вангерови. Спираше само за по няколко часа на ден, ако трябваше да чисти или да присъства на рекреационни занимания. Микаел и още двама затворници, един от Шьовде и един с чилийски корени, трябваше да чистят гимнастическия салон всеки ден. Рекреационните занимания включваха гледане на телевизия, игра на карти или фитнес. Микаел осъзна, че го биваше да играе покер, макар и да губеше няколко монети от по петдесет йоре на ден. Правилникът на заведението позволяваше на затворниците да играят срещу пари само ако залозите не надхвърлят пет крони.

Съобщиха му, че присъдата му е намалена, един ден преди самото освобождаване. Саровски го повика в кабинета си и го почерпи с водка. Микаел посвети вечерта на опаковане на дрехите и бележниците си.

След излизането си от затвора Микаел веднага отпътува за къщата си в Хедебю. Когато стъпи на моста, чу мяукане и бе посрещнат от червено-кафявата котка, която го поздрави с добре дошъл, като се отърка в крака му.

— Добре де, влизай — рече той. — Но не успях да купя мляко.

Микаел разопакова багажа си. Имаше чувството, че се връща от почивка, и осъзна, че му липсваше не само Саровски, но и останалите затворници. Колкото и странно да беше, той се бе чувствал добре в „Рулокер“. Съобщението за освобождаването му бе дошло толкова неочаквано, че не беше успял да предупреди никого.

Бе малко след шест часа. Той отиде набързо до хранителния магазин и купи някои основни продукти, преди да затворят. Когато се прибра вкъщи, включи мобилния си телефон и се обади на Ерика, но чу познатото съобщение, че в момента няма връзка с този номер. Той й остави съобщение, че ще се чуят на следващия ден.

След това се разходи до дома на работодателя си и го откри на първия етаж. Старецът вдигна учудено вежди, когато видя Микаел.

— Да не би да си избягал? — бяха първите му думи.

— Не, всичко е съвсем законно. Освободиха ме предсрочно.

— Това се казва изненада.

— И за така реагирах. Осведомиха ме едва вчера вечерта.

Те се гледаха в продължение на няколко секунди. След това старецът стъписа Микаел, като го пристисна в мечешка прегръдка.

— Точно щях да сядам на масата. Искаш ли да ми правиш компания?

Ана им поднесе палачинка на фурна със свинско и сладко от червени боровинки. Те останаха да разговарят в трапезарията почти два часа. Микаел осведоми Хенрик докъде бе стигнал с фамилната хроника и какви празни места имаше за запълване. Не разговаряха за Хариет Вангер, но за сметка на това обсъдиха доста детайлно „Милениум“.

— Имахме три срещи на Управителния съвет. Госпожица Бергер и партньорът ви Кристер Малм имаха добрината да проведат две от тях тук, а Дирх ме представляваше на една в Стокхолм. Наистина ми се иска да бях с някоя и друга година по-млад, но истината е, че дългите пътувания са твърде уморителни за мен. Ще се опитам да сляза до Стокхолм през лятото.

— Мисля, че срещите спокойно могат да се провеждат тук — отвърна Микаел. — Какво е чувството да си акционер във вестника?

Хенрик Вангер се усмихна накриво.

— Всъщност това е най-забавното нещо, което съм правил от доста години насам. Разгледах финансовите отчети, изглеждаха добре. Оказа се, че не се налага да правя толкова голямо вложение, както предполагах — разликата между приходите и разходите намалява.

— Разговарях с Ерика веднъж седмично. Доколкото разбирам, положението с рекламодателите вече не е толкова критично.

Хенрик Вангер кимна.

— Нещата започнаха да се обръщат в наша полза, но ще отнеме време. В началото се намесиха притежавани от концерна „Вангер“ предприятия, които закупиха рекламни страници. Сега обаче и двама от старите клиенти се завърнаха — производител на мобилни телефони и туристическа агенция. — По устните му се разля широка усмивка. — Освен това провеждаме малко по-специална кампания сред старите врагове на Венерстрьом. Списъкът е дълъг, вярвай ми.