Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

С изявлението си по телевизията Хенрик Вангер бе показал ясно, че е готов да се бори. Той можеше и да няма шанс срещу Венерстрьом, но тази война щеше да му струва скъпо.

Ерика бе подбрала внимателно думите си. Тя всъщност не беше казала почти нищо особено, но изказването й, че вестникът все още не бе представил своята версия, бе оставило впечатлението, че има нещо недоизказано. Въпреки че Микаел беше признат за виновен, бе осъден и в момента се намираше в затвора, тя бе излязла по телевизията и беше казала индиректно, че той всъщност не е виновен и че съществува още една истина.

Невиновността му изглеждаше още по-очевидна именно защото Ерика не бе споменала директно думата невинен. Категоричността й, че той ще да бъде възстановен на поста си, подчертаваше, че „Милениум“ няма за какво да се срамува. Обществеността не отдаваше голямо значение на достоверността — всички обичаха теории на конспирацията, а когато изборът опираше до един въшлив с пари бизнесмен и устата и красива главна редакторка, не бе трудно да се досетиш кой щеше да спечели симпатиите на публиката. Медиите обаче нямаше да повярват така лесно на историята. Но Ерика вероятно бе успяла да обезоръжи доста критици, които едва ли щяха да посмеят да си отворят устата.

Нито едно от днешните събития не бе променило ситуацията, но си бяха осигурили време и бяха променили донякъде разпределението на силите. Микаел си мислеше, че тази вечер бе доста неприятна за Венерстрьом. Той не би могъл да знае колко много или колко малко знаеха те и трябваше да се постарае да разбере, преди да направи следващата стъпка.

Ерика изключи телевизора и видеото със сърдито изражение на лицето, след като първо бе изгледала своето интервю, а после — и това на Хенрик Вангер. Тя погледна часовника, беше три без петнайсет. После потисна импулса си да се обади на Микаел. Той бе в затвора и едва ли имаше мобилен телефон в килията си. Тя се бе прибрала толкова късно в къщата в Салтшобаден, че съпругът й бе заспал. Ерика стана и отиде до бара. Сипа си доста голямо количество уиски от марката „Аберлур“, тя пиеше алкохол един-два пъти годишно. После седна до прозореца и се загледа към езерото и фара на входа на пролива Скурусунд.

С Микаел бяха провели доста разгорещена дискусия, когато останаха насаме след договорката с Хенрик Вангер. През годините често се бяха карали за позицията, от която да изхождат при писането на статиите, за дизайна, за достоверността на източниците и за хиляди други проблеми, свързани с издаването на един вестник. Но кавгата в къщата за гости на Хенрик Вангер бе засегнала някои по-особени принципи и тя не се бе чувствала в свои води.

— Не знам какво ще правя сега — бе й казал Микаел. — Хенрик Вангер ме нае да напиша автобиографията му. До този момент можех да си взема багажа и да си тръгна в мига, в който ме накара да напиша някоя лъжа или се опита да ме принуди да изкривя истината. Сега обаче той е акционер в нашия вестник и единственият човек, който има достатъчно финанси, за да спаси вестника. Изведнъж обаче се оказва, че седя на два стола едновременно и съм поставен в ситуация, която противоречи на професионалната ми етика.

— Имаш ли по-добра идея? — бе отвърнала Ерика. — Сега е моментът да я споделиш, преди договорът да е окончателно оформен и подписан.

— Рики, Вангер ни използва за личната си вендета с Ханс-Ерик Венерстрьом.

— So what 87 87 И какво от това? (англ.). — Б.пр. ? Ако някой враждува с Венерстрьом, то това сме ние.

Микаел й бе обърнал гръб и ядосано беше запалил цигара.

Те бяха спорили дълго, докато накрая Ерика не бе отишла в спалнята му, не се бе съблякла и не се бе мушнала в леглото. Тя се бе престорила на заспала, когато Микаел си легна два часа по-късно.

Тази вечер един репортер от „Дагенс Нюхетер“ й бе задал същия въпрос.

— Как ще успее „Милениум“ сега да докаже достатъчно категорично, че продължава да бъде независима медия?

— Какво имате предвид?

Репортерът бе вдигнал вежди. Той явно смяташе, че въпросът бе достатъчно ясен, но въпреки това поясни.

— Основната задача на „Милениум“ е да разследва предприятия. Как би могъл вестникът да убеди обществеността, че концернът „Вангер“ не прави изключение?

Ерика го бе погледнала изумено, сякаш въпросът бе напълно неочакван.

— Нима твърдите, че доверието в „Милениум“ ще отслабне само защото един известен богат бизнесмен влиза в играта?

— Да, за всички е повече от очевидно, че вие едва ли ще можете да разследвате обективно концерна „Вангер“.