Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Тя чакаше. Той не реагира, но целият трепереше. Лисбет стисна камшика и го шибна през половите органи.

— Съгласен ли си с мен? — повтори въпроса си тя, този път доста по-силно.

Той кимна.

— Добре. Поне това си изяснихме.

Тя придърпа ратановия стол и седна, така че да може да вижда очите му.

— И така, какво мислиш да направим по въпроса?

Той не можеше да отговори.

— Имаш ли добри предложения?

Тъй като той не реагира, тя протегна ръка, хвана го за топките и ги задърпа, докато лицето му не се изкриви от болка.

— Имаш ли добри предложения? — повтори тя.

Той поклати глава.

— Добре. Доста ще ти се ядосам, ако родиш някоя идея в бъдеще.

Тя отново се облегна назад и запали нова цигара.

— Ето как ще постъпим. Следващата седмица, веднага след като успееш да изхвърлиш тази дебела гумена тапа от задника си, ще осведомиш банката ми, че аз и единствено аз ще имам достъп до сметката си. Разбираш ли какво ти казвам?

Адвокат Бюрман кимна.

— Добре. Никога повече няма да ме търсиш пръв. За в бъдеще ще се срещаме само ако ми се прииска. Тоест забранявам ти да ме посещаваш.

Той кимна няколко пъти и изведнъж си отдъхна. „Тя не възнамерява да ме убие.“

— Ако някога отново ме потърсиш, ще изпратя този компактдиск до редакцията на всеки вестник в Стокхолм. Разбираш ли?

Той отново кимна няколко пъти. „Трябва да се добера до филма.“

— Веднъж годишно ще предоставяш доклад за благосъстоянието ми до съответния контролен орган. В доклада ще представиш живота ми като напълно нормален, ще пишеш, че имам постоянна работа, че се грижа добре за себе си и че не забелязваш никакви отклонения в поведението ми. Окей?

Той кимна.

— Всеки месец ще формулираш писмен доклад за несъществуващите си срещи с мен. Ще обясняваш детайлно каква позитивна личност съм и как добре се развиват нещата за мен. Ще ми изпращаш копие от него. Разбираш ли?

Той отново кимна. Лисбет Саландер забеляза разсеяно избилите по челото му капки пот.

— След няколко години, да речем две, ще предприемеш съответните правни действия, така че съдът да отмени решението си, с което ме обявява за неспособна да се грижа сама за себе си. Ще използваш фалшивите доклади за срещите си с мен като доказателство. Ще осигуриш някакъв психиатър, който да каже под клетва, че съм напълно нормална. Ще се напрегнеш малко. Ще направиш всичко по силите си, за да се превърна отново в пълноправен гражданин.

Той кимна.

— Знаеш ли защо ще дадеш всичко от себе си? Много просто, имаш изключително добра причина. Ако не успееш, ще разпространя този филм в публичното пространство.

Той попиваше всяка произнесена от Лисбет Саландер сричка. Изведнъж в очите му пламна омраза. Тя правеше дълбока грешка, като го оставяше жив. „Ще си го получиш, проклета кучко. Рано или късно. Ще те премажа.“ Той обаче продължи да кима ентусиазирано в отговор на всеки неин въпрос.

— Същото важи и ако опиташ да се свържеш с мен — тя прокара ръка по шията си. — Тогава можеш да кажеш сбогом на този апартамент, престижната си титла и милионите в сметката ти в чужбина.

Той се опули, когато тя спомена парите. Откъде, по дяволите, знаеше…

Тя се разсмя и си дръпна от цигарата. След това я загаси с крак на килима, който покриваше целия под в стаята.

— Искам да получа резервните ключове от жилището и кантората ти.

Той сбърчи чело. Тя се наведе напред и му се усмихна доволно.

— Отсега нататък ще контролирам живота ти. Ще се появявам в дома ти с това в ръка, когато най-малко очакваш. Например нощем, докато спиш.

Тя размаха електрошоковия пистолет.

— Ще те държа под око. Ако някога те заваря с друго момиче, без значение дали е тук по собствена воля, или не, ако някога те намеря в компанията на жена изобщо…

Лисбет Саландер отново прокара ръка по шията си.

— Ако умра… ако загина в резултат на злополука, бъда прегазена от кола или нещо подобно… Този филм ще бъде изпратен до вестниците заедно с детайлен разказ, в който споделям личните си впечатления от теб като попечител. И още нещо — тя се надвеси напред, така че лицето й бе само на няколко сантиметра от неговото. — Ако някога отново ме докоснеш, ще те убия. Бъди сигурен.

Адвокат Бюрман не се съмняваше. Погледът й бе категоричен, не блъфираше.

— Не забравяй, че съм луда.

Той кимна.

Тя го наблюдаваше замислено.

— Мисля, че двамата с теб ще станем добри приятели — рече Лисбет Саландер със сериозен глас. — В момента лежиш тук и ликуваш, че съм достатъчно луда да те оставя жив. Чувстваш, че контролираш нещата, въпреки че си мой пленник. Мислиш, че единственото, което мога да направя, ако не те убия, е да те пусна. Тоест изпълнен си с надежда, че веднага ще можеш да си възвърнеш властта над мен, нали?