Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

В осем и половина вечерта Сесилия Вангер вдигна телефонната слушалка, обади се на Микаел Блумквист и го помоли да се отбие у тях.

Адвокат Нилс Бюрман усещаше болка. Не можеше да се движи. Тялото му бе напълно парализирано. Не беше сигурен дали е загубил съзнание в някакъв момент, но бе напълно дезориентиран и му липсваше ясен спомен какво се беше случило. Когато постепенно възвърна контрол върху тялото си, осъзна, че лежи гол по гръб в леглото си. Ръцете му бяха закопчани с белезници, а краката му — болезнено разпънати. На мястото, където пистолетът бе докоснал кожата, имаше болезнени следи от изгаряне.

Лисбет Саландер бе придърпала ратановия стол до ръба на леглото. Беше се отпуснала в него с крака върху кревата и пушеше цигара. Бюрман се опита да каже нещо, но разбра, че устата му е залепена с широка лента изолационно тиксо. Той завъртя глава. Тя бе извадила чекмеджетата на скрина и бе изсипала съдържанието им на пода.

— Намерих играчките ти — рече Саландер. Тя размаха един камшик и посочи купчината дилда, наустници и гумени маски на пода. — За какво се използва това? — тя вдигна едно грубо анално дилдо. — Не, не се опитвай да говориш — така или иначе не мога да чуя какво искаш да кажеш. Това ли използва с мен миналата седмица? Достатъчно е да кимнеш.

Тя се наклони към него, изпълнена с очакване.

Нилс Бюрман изведнъж усети как вледеняващ страх сковава гърдите му и напълно обезумя. Започна да дърпа белезниците. „Тя пое контрола. Невъзможно.“ Той не можа да стори нищо, когато Лисбет Саландер се наведе напред и постави дилдото между бедрата му.

— Значи си садист — констатира тя. — Харесва ти да пъхаш разни неща в хората, така ли? — Тя втренчи поглед в него. Лицето й бе като безизразна маска. — Без лубрикант, нали?

Бюрман изкрещя неистово иззад тиксото, когато Лисбет Саландер брутално разтвори задника му и натисна дилдото в ануса му.

— Стига си ревал — каза тя, имитирайки гласа му. — Ако се дърпаш, ще трябва да те накажа.

Лисбет Саландер се изправи и заобиколи леглото. Той я проследи безпомощно с поглед „… Какво, по дяволите?“ Лисбет Саландер бе довлачила от всекидневната масата с телевизора му с трийсет и два инчов екран. Бе поставила дивиди плейъра му на пода. Тя гледаше Бюрман. Продължаваше да държи камшика в ръката си.

— Мога ли да разчитам на пълното ти внимание? — попита Лисбет. — Не се опитвай да говориш, достатъчно е да кимнеш. Чуваш ли ме?

Той кимна.

— Добре.

Тя се наведе и взе раницата си.

— Позната ли ти е?

Той кимна.

— Тази раница носех със себе си, когато те посетих миналата седмица. Практична вещ. Взех я назаем от „Милтън Секюрити“ — тя отвори един цип в долната й част. — Това тук е дигитална видеокамера. Гледаш ли „Инсайдър“ 83 83 Телевизионна програма за разследваща журналистика, в която понякога се показват материали, заснети със скрита камера. — Б.пр. по ТВ3? Репортерите използват подобни раници, когато искат да запишат някого със скрита камера.

Тя затвори ципа.

— Сигурно се чудиш къде е обективът? Точно тук е тънкостта. Той е фиброоптичен с широк ъгъл. Прилича на копче и е скрит в закопчалката на дръжката. Вероятно си спомняш, че сложих раницата на масата, преди да ми се нахвърлиш. Погрижих се обективът да е насочен към леглото.

Тя извади един компактдиск и го пъхна в дивиди плейъра. След това нагласи ратановия стол и седна с лице към екрана. Запали нова цигара и натисна копчето на дистанционното управление. Адвокат Нилс Бюрман се видя да отваря вратата на Лисбет Саландер.

— Дори и часовника ли не си се научила да познаваш?! — сопна й се той.

Тя му пусна целия филм. Той продължи деветдесет минути. Завърши по средата на една сцена, в която голият Нилс Бюрман седи облегнат на таблата на леглото, отпива вино и наблюдава свитата със закопчани на гърба ръце Лисбет Саландер.

Тя спря телевизора и остана да седи мълчаливо в ратановия стол в продължение на около десет минути, без дори да погледне адвоката. Бюрман не смееше да мръдне. Тя се изправи и отиде в банята. След малко се върна и отново се настани в ратановия стол. Гласът й режеше като бръснач.

— Миналата седмица сбърках — рече тя. — Мислех, че пак ще ме накараш да ти духам, което е изключително отвратително, но не толкова, че да не мога да се справя. Смятах, че лесно ще се сдобия с достатъчно добри доказателства, че си стар развратник. Но сбърках в преценката си. Не бях осъзнала колко си ненормален. Ще се изразя ясно — продължи тя. — Този филм показва как изнасилваш едно двайсет и четири годишно бавноразвиващо се момиче, на което си определен за настойник. А ти не можеш да си представиш как добре мога да изиграя ролята си на психично болна, ако се наложи. Всеки, който изгледа записа, ще разбере, че ти не си просто боклук, а смахнат садист. Това е вторият и надявам се последен път, в който ми се налага да гледам този филм. Той представя нещата доста нагледно, нали? Предполагам, че ти ще бъдеш институционализиран, а не аз. Съгласен ли си?