Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Тя не отговори. Адвокат Бюрман едва устоя на отчаяния импулс да я зашлеви, за да я извади от вцепенението й.

— Хареса ли ти играта ни последния път?

— Не.

Той сбърчи чело.

— Лисбет, не се дръж като глупачка.

— Имам нужда от пари, за да си купя храна.

— Точно за това разговаряхме по време на предишната ни среща. Ако си мила с мен, и аз ще бъда мил с теб. Но ако ми създаваш проблеми, то… — той стисна по-силно брадичката й, а тя извъртя глава, за да се освободи.

— Искам да получа парите си. Какво трябва да направя?

— Точно така искам да стоят нещата.

Той я хвана за рамото и я повлече към леглото.

— Почакай — рече Лисбет Саландер изведнъж.

Погледна го смирено и кимна леко. Свали раницата и якето с капсите, а после отново се огледа. Метна якето на ратановия стол, постави раницата на кръглата масичка и направи няколко плахи стъпки към леглото. После изведнъж спря, сякаш се уплаши. Бюрман се приближи.

— Почакай — рече тя с такъв тон, като че ли искаше да го вразуми. — Не искам да ми се налага да ти духам всеки път, щом ми потрябват пари.

Изражението на лицето на Бюрман се промени. Изведнъж той я зашлеви. Саландер оцъкли очи, но той я хвана за рамото и я хвърли по лице на леглото, преди тя да успее да реагира. Тази внезапна проява на насилие я изненада. Тя се опита да се обърне, но той я натисна към леглото и седна отгоре й.

И сега, както предния път, тя нямаше никакъв шанс срещу него във физическо отношение. Можеше да се защити само като му издраска очите с нокти или го удари с някакво оръжие. Планът й бе напълно провален. „По дяволите“, помисли си Лисбет Саландер, когато той яростно свали тениската й. Тя с ужас осъзна, че бе отхапала твърде голям залък за своята уста.

Чу го как отвори едно от чекмеджетата на скрина до леглото; из стаята се разнесе звън на метал. В началото не знаеше какво става, след това обаче го видя да поставя белезници на едната й китка. После вдигна ръцете й, прехвърли веригата на белезниците през една от пръчките на таблата на леглото и закопча и другата й ръка. Отне му само миг да свали обувките и дънките й. Накрая смъкна и бикините й и ги хвана в ръка.

— Трябва да се научиш да ми вярваш, Лисбет — рече той. — Ще ти покажа как се играят игрите за възрастни. Ще те наказвам всеки път, когато се държиш зле с мен. А когато си мила, ще ти отвръщам със същото.

Той отново я възседна.

— Значи не обичаш анален секс, така ли?

Лисбет Саландер отвори уста, за да извика. Той я хвана за косата и натика бикините в устата й. Усети как той уви нещо около глезените й, разтвори краката й и ги завърза, така че тя лежеше съвсем безпомощна. Чу го как ходи из стаята, но не можеше да го види заради нахлузената върху лицето й тениска. Забави се няколко минути. Тя едва дишаше. След това усети безумна болка, след като той грубо натика нещо в ануса й.

Сесилия Вангер все още не бе отменила правилото си, съгласно което Микаел не можеше да нощува в дома й. Той се облече малко след два часа, докато тя лежеше гола в леглото и му се усмихваше леко.

— Харесваш ми, Микаел. Харесва ми да съм с теб.

— И ти ми харесваш.

Тя го дръпна в леглото и свали ризата, която току-що си бе облякъл. Той остана още час.

Когато Микаел минаваше покрай къщата на Хенрик Вангер малко по-късно, му се стори, че едно от пердетата на втория етаж се разлюля. Само че бе прекалено тъмно, за да е напълно сигурен.

Лисбет Саландер получи позволение да се облече към четири сутринта в събота. Тя сложи коженото си яке, взе раницата си и закуца към входната врата. Той я чакаше там, изкъпан и спретнат. Даде й чек за 2500 крони.

— Ще те откарам до вас — рече Бюрман и отвори вратата.

Тя прекрачи прага, излезе от апартамента и се обърна към него. Изглеждаше съвсем немощна, а лицето й бе подпухнало от плач. Той едва не отскочи назад, когато погледът му срещна нейния. Никога през живота си не бе виждал толкова неприкрита, силна омраза. Лисбет Саландер приличаше на психично болна, точно както загатваше медицинският й картон.

— Не — рече тя, толкова тихо, че той едва чу думите й. — Мога и сама да се прибера.

Той сложи ръка на рамото й.

— Сигурна ли си?

Тя кимна. Той стисна по-силно рамото й.

— Помниш какво се разбрахме, нали? Ще дойдеш тук следващата събота.

Тя кимна отново. Бе я пречупил. Той я пусна.

Лисбет Саландер прекара следващата седмица в леглото с болки във вагината и кръвоизливи в ректума. Бе получила и някои други невидими рани, които нямаше да зараснат толкова бързо. Преживяното нямаше нищо общо с първия път, когато я насили в кантората си; вече не ставаше въпрос за упражняване на натиск и унижение, а за системна проява на бруталност.