Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Той не й допадаше особено много. Замисълът й предполагаше да позволи на адвокат Бюрман да се възползва от нея още веднъж. Но ако успееше да го доведе, щеше да излезе като победител.

Или поне така си мислеше.

В края на февруари животът на Микаел на остров Хедебю придоби рутинен ритъм. Ставаше в девет часа всяка сутрин, закусваше и работеше до дванайсет. През тези часове се запознаваше с нови материали. След това си правеше едночасова разходка, независимо от времето. Следобед продължаваше с работата си вкъщи или в кафенето на Сузане, като или преработваше прочетеното сутринта, или пък пишеше части от бъдещата автобиография на Хенрик. Винаги си почиваше между три и шест. Използваше това време, за да напазарува, да изпере, да отиде до Хедестад или пък да свърши някаква друга домакинска работа. Към седем часа се отбиваше у Хенрик Вангер и обсъждаше с него изникналите през деня въпроси. Прибираше се вкъщи около десет и четеше до един-два през нощта. Преглеждаше систематично документацията на Хенрик.

За своя изненада откри, че работата по автобиографията на Хенрик вървеше като по вода. Той вече бе нахвърлил сто и двайсет страници от фамилната хроника — те обхващаха периода от пристигането на Жан Баптист Бернадот в Швеция до около двайсетте години на двайсети век. След това се видя принуден да намали темпото и внимателно да обмисля всяка дума.

Бе поръчал в библиотеката в Хедестад книги за нацизма по онова време. Една от тях бе дисертацията на Хелене Льовс „Свастиката и снопът“ 80 80 Споменатият сноп е герб на благородническата фамилия, от която произлиза крал Густав Ваза (вероятно 12 май 1496 — 29 септември 1560). След качването му на престола снопът става част и от националния герб. Използван е като символ от редица фашистки организации в Швеция. Снопът е изключително тачен от десните екстремисти, които смятат, че Густав Ваза е обединител на шведската нация. — Б.пр. . Написа още около четирийсет страници чернова за Хенрик и братята му. Бе фокусирал вниманието си изключително върху Хенрик, който всъщност стоеше в центъра на разказа. Подготви дълъг списък с неща, които трябваше да провери във връзка с организацията и работата на предприятието по онова време. Откри, че освен всичко друго семейство Вангер бе сериозно обвързано и с империята на Ивар Крюгер 81 81 Ивар Крюгер (1880–1932) — известен като „Графът на първата глобална финансова империя“. В началото на двайсети век основава строителна фирма, чиято основна дейност е производството на армиран бетон. С помощта на агресивни инвестиции и нов подход той успява да разшири дейността си и създава истинска финансова империя, която в края на двайсетте години на двайсети век контролира различни шведски предприятия и притежава по-голямата част от производството на кибрит в световен мащаб. Концернът се натъква на проблеми след борсовата криза в Ню Йорк през 1929 г. Смъртта на Крюгер предизвиква така наречената Криза Крюгер, която има сериозен отзвук в Швеция, Америка и други страни. — Б.пр. . Още една страница от фамилната история, с която трябваше да се запознае по-подробно. Бе пресметнал, че му остават всичко на всичко около триста страници. Намерението му бе да предаде готовата чернова на Хенрик за коментар до 1 септември, за да може да преработи текста през есента.

За сметка на това не бе мръднал и на милиметър в разследването на изчезването на Хариет Вангер. Колкото и да четеше обемистата документация и да разсъждаваше над детайлите, не можеше да открие нищо, което да хвърли нова светлина върху случая.

Една съботна вечер в края на февруари проведе дълъг разговор с Хенрик Вангер, в който го осведоми за незначителния си напредък. Старецът слушаше търпеливо, докато Микаел разказваше за всички задънени улици, до които бе стигнал.

— Накратко казано, Хенрик, не мога да открия нито една следа, която разследващите да не са разнищили докрай.

— Разбирам какво имаш предвид. Аз самият до умопомрачение съм си блъскал главата над това. Същевременно обаче съм уверен, че сме пропуснали нещо. Няма съвършено престъпление.

— Всъщност ние дори не можем да заключим, че става въпрос за престъпление.

Хенрик Вангер въздъхна и махна отчаяно с ръка.

— Продължавай — рече той. — Довърши си работата.

— Безсмислено е.

— Може би. Но не се предавай.

Микаел въздъхна.

— Телефонните номера — рече той накрая.

— Да.

— Трябва да означават нещо.

— Да.