Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Лисбет се бе обадила на всеки един от тях, беше се представила като служител на социалните служби, на когото бе възложено да направи проучване как децата с учредено попечителство в миналото се справят с живота в сравнение с останалите. „Анонимността ви, разбира се, е напълно гарантирана.“ Бе измислила анкета с десет въпроса, които зададе по телефона. Повечето предполагаха клиентите да споделят мнението си за попечителството — тя бе убедена, че ако те имаха забележки към Бюрман, това щеше да си проличи поне при някого от тях, докато ги интервюираше. Никой обаче не можеше да каже нищо лошо за него.

Когато Лисбет Саландер приключи с доклада си, тя събра цялата документация в един книжен плик на ICA 77 77 Шведска верига хранителни магазини. — Б.пр. и я постави сред останалите двайсет торбички с вестници в коридора. Адвокат Бюрман изглеждаше напълно чист. Не можа да открие нищо от миналото му, което да използва срещу него. Тя не се съмняваше, че той бе гадняр и плужек, но нямаше как да го докаже.

Бе крайно време да обмисли други варианти. Тя анализира всички възможности и се спря на една, която й изглеждаше все по-атрактивна или поне напълно реалистична. Най-лесният изход от ситуацията бе Бюрман да изчезне от живота й. Един внезапен сърдечен удар. End of the problem 78 78 Край на проблема (англ.). — Б.пр. . Имаше само една пречка — дори и ужасните петдесет и пет годишни старчета не можеха да получат инфаркт по поръчка.

Микаел Блумквист бе изключително дискретен по отношение на връзката си с директор Сесилия Вангер. Тя имаше три правила. Не искаше никой да разбира, че те се срещат. Искаше той да идва у тях само когато тя бе в настроение и предварително му се беше обадила. Освен това не искаше той да нощува у тях.

Страстта й го удивляваше и изпълваше с недоумение. Когато я срещнеше в кафенето на Сузане, тя се държеше с него учтиво, но същевременно хладно и дистанцирано. В спалнята си обаче тя изгаряше от страст.

Всъщност Микаел не искаше да се рови в личния й живот, но той буквално бе нает, за да върши точно това — да разнищи личния живот на членовете на семейство Вангер. Чувстваше се раздвоен. Същевременно обаче го гризеше любопитство. Един ден попита Хенрик Вангер за кого е била омъжена и какво се беше случило. Той зададе въпроса си между другото, докато разпитваше работодателя си за живота на Александър, Биргер и останалите членове на семейството, които бяха присъствали на остров Хедебю в деня на изчезването на Хариет.

— Сесилия? Не мисля, че тя има нещо общо с този случай.

— Разкажете ми историята й.

— Тя се премести тук, след като завърши висше образование и започна работа като учител. Срещна мъж на име Джери Карлсон, който за жалост работеше в концерна „Вангер“. Ожениха се. Мислех, че бракът им е щастлив — или поне в началото беше така. След няколко години обаче започнах да осъзнавам, че нещо не е наред. Тя бе подложена на домашно насилие. Нищо ново под слънцето — той я биеше, а тя го защитаваше лоялно. Накрая се случи така, че той прекали. Нанесе й сериозни контузии и я приеха в болница. Аз говорих с нея и й предложих помощта си. Тя се премести тук, на острова, и оттогава не иска да вижда мъжа си. Погрижих се да го уволнят.

— Но тя все още е омъжена за него.

— Това е въпрос на дефиниция. Всъщност не знам защо не поиска развод. Предполагам, че просто е нямало смисъл, тъй като тя никога не пожела да сключи втори брак с друг мъж.

— Този Джери Карлсон, той имаше ли нещо общо с…?

— … с Хариет? Не, той не живееше в Хедестад през 1966 година, нито пък бе започнал работа в концерна.

— Окей.

— Микаел, аз обичам Сесилия. Тя е доста трудна на моменти, но е един от малкото добри хора в рода ми.

Лисбет Саландер с хладнокръвието на безчувствен бюрократ посвети една седмица, за да планира смъртта на адвокат Нилс Бюрман. Тя обмисляше и отхвърляше различни варианти, докато накрая не състави няколко възможни сценария, от които трябваше да избере един. Никакви импулсивни действия. Най-първата й мисъл бе да се опита да го замаскира като инцидент, но после реши, че няма никакво значение даже и да бе ясно, че става въпрос за убийство.

Трябваше да се погрижи само за едно нещо. Адвокат Бюрман трябваше да умре по такъв начин, че никога да не можеха да свържат смъртта му с нея. Осъзнаваше, че няма как да избегне полицейското разследване. Рано или късно името й щеше да излезе на бял свят във връзка с дейността на Бюрман. Но тя бе просто един от хилядите му настоящи или бивши клиенти. Беше се срещала с него едва няколко пъти и ако Бюрман не бе отбелязал собственоръчно в бележника си, че я е принудил да му направи свирка, в което Лисбет силно се съмняваше, нямаше да могат да открият никакъв мотив, който да я уличи като потенциален извършител. Нито пък каквото и да било доказателство, че смъртта му е свързана с някой клиент. Имаше предишни приятелки, роднини, случайни познати, колеги и т.н. Бюрман можеше също така да е станал жертва на така нареченото random violence 79 79 Случайно насилие (англ.). — Б.пр. когато жертвата и извършителят не се познават.