Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

За първи път в живота си Лисбет Саландер изпитваше огромна нужда да се допита до някого за съвет. Проблемът обаче беше, че за да помоли някого за помощ, първо трябваше да му се довери, което, от своя страна, означаваше, че щеше да й се наложи да изложи душата си на показ и да разкрие тайните си. Но пред кого? Тя чисто и просто не знаеше как да се държи с другите хора.

Лисбет Саландер прехвърли адресите на познатите в главата си — успя да преброи всичко на всичко десет души, които в някаква степен принадлежаха към приятелския й кръг. Тя сама съзнаваше, че тази бройка не бе твърде оптимистична.

Можеше да говори с Plague , който малко или много присъстваше постоянно в живота й. Но те не бяха приятели, а и той бе последният човек, който можеше да й помогне да намери решение на проблема си. Това не бе добър вариант.

Сексуалният живот на Лисбет Саландер изобщо не беше толкова смирен, колкото го бе представила пред адвокат Бюрман. За сметка на това обаче инициативата винаги (или поне доста често) идваше от нейна страна и тя диктуваше условията. Откакто навърши петнайсет, бе имала около петдесет партньори, тоест по около пет на година, което бе съвсем нормално за едно необвързано момиче. С годините тя бе започнала да гледа на секса като на забавен начин да прекараш свободното си време.

По-голямата част от тези случайни партньори обаче бяха преминали през живота й за около две години. През онзи бурен период от юношеството й точно преди да навърши пълнолетие. В един момент от живота си Лисбет Саландер бе стояла на кръстопът, без да има кой знае колко добър контрол над живота си. Заплашваше я бъдеще, изпълнено с нови вписвания в медицинския й картон за злоупотреба с наркотици и алкохол и институционализиране в различни социални учреждения. След като навърши двайсет и започна работа в „Милтън Секюрити“, тя значително забави темпото и „взе живота си в ръце“, както сама се изразяваше.

Вече не изпитваше необходимост да забавлява някого само защото я бе почерпил три бири, и не се чувстваше по-пълноценна, ако се прибереше вкъщи с някой пияница, чието име дори не знаеше. През последната година бе имала само един редовен сексуален партньор, така че едва ли вече можеше да бъде определяна като склонна към промискуитет, както бе записано в медицинския картон от късните й тийнейджърски години.

Всъщност тогава бе правила секс предимно с някого от разнородната компания, от която тя всъщност не беше част, но където бе приета, защото познаваше Сила Норен. Бе я срещнала в края на тийнейджърските си години, когато по изричното настояване на Холгер Палмгрен бе започнала да посещава вечерно училище, за да навакса пропуснатото от основното си образование. Сила имаше червеникава коса с цвят на слива и с черни кичури, черни кожени панталони, обеца на носа и също толкова капси в колана, като Лисбет. По време на първия урок се бяха гледали свирепо и подозрително.

После бяха започнали да излизат заедно по някаква неясна дори и за Лисбет причина. Никак не беше лесно да се сприятелиш с Лисбет, особено през онези години, но Сила не бе обръщала внимание на мълчаливостта й и я бе мъкнала със себе си по клубове и дискотеки. Благодарение на нея Лисбет бе станала член на „Evil Fingers“ 71 71 „Злите пръсти“ (англ.). — Б.пр. , която отначало представлявала банда от предградията, състояща се от четири тийнейджърки от Еншеде, които обичали хард рок, а десет години по-късно се бе разраснала до значително по-голяма група. Приятелките се срещаха в бирарията „Кварнен“ всеки вторник вечер, за да хулят мъжете, да обсъждат феминизма, пентаграма, музиката и политиката и да се наливат с огромни количества бира. Бяха напълно достойни за името си.

Саландер бе донякъде аутсайдер в компанията и рядко говореше, но останалите я приемаха такава, каквато си беше. Можеше да идва и да си отива, когато пожелае, както и да седи мълчаливо над бирата си цяла вечер. Канеха я на рождени дни и коледни партита с гльог 72 72 Типична шведска напитка от червено вино и водка, богата на подправки. Обикновено се пие през зимата, около празниците. — Б.пр. и така нататък, макар че тя рядко ходеше.

Момичетата от „Evil Fingers“ се промениха за петте години, през които тя общуваше с тях. Започнаха да боядисват косите си в по-нормални цветове и все по-често купуваха дрехите си от H&M 73 73 Верига магазини за облекло, парфюмерия и козметика. — Б.пр. , вместо от „Myrorna“ 74 74 Фондация, която събира дарения под формата на дрехи, обувки, книги, касети и така нататък, които след това продава в специални магазини, а с получените средства подпомага бедстващи деца по света. — Б.пр. . Учеха или работеха, а една от приятелките дори роди. Лисбет имаше чувството, че сякаш тя единствена изобщо не се бе променила. Това означаваше, че продължаваше да тъпче на едно и също място.