Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Той поклати глава, изведнъж го бе обзело лошо предчувствие.

— Имам един подарък за теб, който да ти напомня за уговорката ни.

Тя му се усмихна накриво, качи се на леглото и застана на колене между краката му. Адвокат Бюрман нямаше представа какво възнамеряваше да прави, но внезапно усети страх.

След това видя иглите в ръката й.

Той замята глава и заизвива тялото си, но накрая тя опря коляно в чатала му и го натисна предупредително.

— Лежи мирно. За първи път използвам подобни инструменти.

Тя работи съсредоточено в продължение на два часа. Той бе спрял да крещи, преди тя да завърши. Бе го обзела пълна апатия.

Саландер слезе от леглото, наклони глава и заоглежда критично произведението си. Не притежаваше особен артистичен талант. Буквите танцуваха, а текстът бе някак импресионистичен. Бе използвала синьо и червено за татуировката, която се състоеше от пет реда главни букви и покриваше целия му корем от зърната до слабините. Тя гласеше: „АЗ СЪМ САДИСТИЧНА СВИНЯ, ГАДНЯР И ИЗНАСИЛВАЧ.“

Тя събра иглите и прибра патроните с боята в раницата си. След това отиде в банята и си изми ръцете. Когато отново се върна в спалнята, установи, че се чувства значително по-добре.

— Лека нощ — рече му тя.

Преди да си тръгне, отключи едната белезница и постави ключа на корема му. Прибра филма си и взе ключодържателя на адвоката.

Микаел й каза, че няма да могат да се виждат известно време едва след полунощ, докато се редуваха да си дърпат от една цигара. Сесилия го погледна изумено.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

Той изглеждаше засрамен.

— В понеделник влизам в затвора за три месеца.

Нямаше нужда от допълнителни обяснения. Сесилия остана мълчалива дълго време. Изведнъж й се приплака.

Драган Армански бе започнал да се отчайва, когато Лисбет Саландер внезапно почука на вратата му в понеделник следобед. Той не я беше виждал от началото на януари, когато й съобщи, че проучването по аферата „Венерстрьом“ отпада. Всеки път, когато се бе опитвал да й се обади, или не му бе вдигала телефона, или бе затваряла с краткото обяснение, че е заета.

— Имаш ли работа за мен? — попита тя, без да си губи времето с излишни поздрави.

— Здравей. Радвам се да те видя. Мислех, че си умряла или нещо подобно.

— Имах да свърша някои неща.

— Доста често ти се случва.

— Това бе спешен случай. Но сега отново съм на линия. Имаш ли работа за мен?

Армански поклати глава.

— Съжалявам. В момента не.

Лисбет Саландер го наблюдаваше втренчено. След малко той събра смелост и продължи.

— Лисбет, знаеш, че те харесвам и че с удоволствие бих ти дал работа. Но теб те нямаше два месеца, а ние бяхме затрупани. Чисто и просто на теб не може да се разчита. Бях принуден да раздам задачите на други служители, за да компенсирам, и в момента нямам нищо.

— Би ли усилил звука?

— Моля?

— Радиото.

… вестник „Милениум“. Съобщението, че индустриалецът ветеран Хенрик Вангер става акционер и член на управителния съвет на „Милениум“, бе направено в същия ден, когато бившият отговорен редактор Микаел Блумквист влезе в затвора, за да излежи тримесечната си присъда за клевета срещу бизнесмена Ханс-Ерик Венерстрьом. Главният редактор на „Милениум“ Ерика Бергер съобщи на пресконференцията, че Микаел Блумквист ще поеме отново поста си след излизането си от затвора.

— По дяволите — рече Лисбет Саландер толкова тихо, че Драган Армански видя единствено как устните й се помръднаха. Тя се изправи внезапно и тръгна към вратата.

— Почакай. Къде отиваш?

— Вкъщи. Трябва да проверя някои неща. Обади ми се, ако изскочи нещо.

На новината, че „Милениум“ бе получил подкрепата на Хенрик Вангер, се отдаваше доста по-голямо значение, отколкото Лисбет Саландер бе предполагала. На интернет страницата на вестник „Афтонбладет“ вече бе публикуван материал от Шведската информационна телеграфна агенция, в който бе описана накратко кариерата на Хенрик Вангер и бе направена констатацията, че старият индустриален магнат отново се бе появил в публичното пространство за първи път от двайсет години насам. Съобщението, че той бе станал акционер в „Милениум“, изглеждаше също толкова безумно, колкото ако Петер Валенберг или Ерик Пенсер 84 84 Ерик Пенсер (1942) — шведски финансист. — Б.пр. внезапно закупеха акции в ETC 85 85 Шведски вестник, занимаващ се с разследваща журналистика. — Б.пр. или станеха спонсори на „Урдфронт Магасин“ 86 86 Най-големият шведски ежемесечник за култура и общество. — Б.пр. .