Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел се качи по тясната стълба и огледа втория етаж. Там имаше двойно легло с гол матрак, едно нощно шкафче и скрин.

Микаел се порови из къщата известно време. В скрина имаше само няколко кърпи за ръце и чаршафи, които миришеха на мухъл. В гардероба откри старо работно облекло, чифт изтъркани маратонки и газова печка. В чекмеджетата на бюрото имаше листове хартия, моливи, неизползван скицник, тесте карти за игра и няколко книгоразделители. Кухненският шкаф съдържаше порцеланови съдове за хранене, чаши за кафе, стъклени чаши, свещи и няколко забравени пакета със сол, чай и други подобни. Приборите за хранене бяха прибрани в една кутия в кухнята.

Единствените вещи, които имаха интелектуална стойност, откри на библиотечката над бюрото. Микаел донесе един от кухненските столове и се качи на него, за да разгледа съдържанието по рафтовете. На най-долната полица имаше стари броеве на списанията „Се“, „Рекордмагасинет“, „Тидсфьордрив“ и „Лектюр“ 95 95 „Се“ (se) — виждам, „Тидсфьордрив“ (tidsfördrif) — занимание през свободното време, и „Лектюр“ (lektyr) — забавно четиво (швед.). — Б.пр. от края на петдесетте и началото на шейсетте години. Освен тях откри „Билдшурнален“ 96 96 Шведски ежеседмичник, който излиза през периода 1954–1969 г. Списанието е посветено на музикалните идоли на младежта и представя модерните вълни в музиката. — Б.пр. от 1965 и 1966, „Мит Лифс Новел“ 97 97 Mitt livs novell — „Историята на моя живот“ — шведско младежко дамско списание. — Б.пр. и няколко комикса „91“ 98 98 Шведски хумористичен комикс. — Б.пр. , „Фантом“ и „Романтика“. Микаел отвори един брой на „Лектюр“ от 1964 година и откри, че момичето на броя имаше доста невинно излъчване.

На рафтовете бяха подредени и около петдесет книжни издания. Около половината от тях бяха детективски романи от серията „Манхатън“ на издателство „Валстрьом“, сред които: „Няма милост за теб“ на Мики Спилейн 99 99 Мики Спилейн (1918–2006) — американски автор на криминални романи. — Б.пр. с класическата корица на Бертил Хегланд, около шест книги от серията „Кити“, няколко от „Прословутите пет романа“ на Инид Блайтън 100 100 Инид Блайтън (1897–1968) — английска писателка, известна с детективските си романи за юноши. Едни от най-известните й творби са сериите от пет и съответно седем романа като „The Famous Five“ и „The Secret Seven“. — Б.пр. и романът „Мистерията в метрото“ от серията „Детективите близнаци“ на Сивар Алрюд 101 101 Сивар Алрюд е псевдоним на Ивар Алстед и Сид Роланд Ромерюд — автори на юношеската серия детективски романи „Детективите близнаци“, които излизат през периода 1944–1974 г. — Б.пр. . По устните на Микаел се разля усмивка — книгите му бяха познати. Три книги на Астрид Линдгрен — „Ние, децата от Булербюн“, „Кале Блумквист и Расмус“ и „Пипи Дългото чорапче“. На най-горната полица имаше една книга за късовълновото радио, две по астрономия, една за птици и една със заглавието „Империята на злото“, която разказваше за Съветския съюз. Също там Микаел откри книга за „Зимната война“, Катехизиса на Лутер, сборник с псалми и Библията.

Микаел отвори Библията и прочете надписа на вътрешната страна на корицата: „Хариет Вангер, 12/5/1963“. Бе подаръкът й след получаването на първо причастие. Той я постави обратно на етажерката с мрачно изражение на лицето.

Точно зад къщата имаше барака за дърва и инструменти, в която откри коса, вила, чук и кашон с всевъзможни пирони, длета, трион и други пособия. Външната тоалетна се намираше на около двайсет метра навътре в гората в източна посока. Микаел огледа околностите набързо и отново се върна в къщата. Извади един стол, настани се на верандата и си наля кафе от термоса. Запали цигара и през стъблата на младите дръвчета се загледа към залива на Хедестад.

Къщата на Готфрид бе значително по-скромна от очакваното. Значи това бе мястото, където бащата на Хариет и Мартин се бе оттеглил, след като бракът му с Изабел бе започнал да куца в края на петдесетте години. Тук бе живял и запивал. А малко по-надолу, край кея, се бе удавил пиян. Къщата вероятно беше приятно място за пребиваване през лятото, но с падането на температурите към нулата вътре сигурно бе кучешки студ. От разказа на Хенрик ставаше ясно, че Готфрид бе продължил да ходи на работа в концерна „Вангер“, с изключение на периодите, в които се отдавал на пиянство, до 1964 година. Фактът, че той беше живял в къщата при тези условия почти постоянно, но въпреки това бе успявал да се яви на работното си място избръснат, чист и облечен със сако и вратовръзка, говореха за известна дисциплинираност.