Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Първото откритие се отнасяше до лицето на прозореца в стаята на Хариет Вангер. Снимката беше леко неясна и затова не бе намерила място в албума на Хенрик Вангер. Фотографът бе стоял на хълма до църквата с насочен към моста обектив. На заден план се виждаха сградите. Микаел отряза снимката, така че от нея остана само интересуващият го прозорец. След това започна да експериментира с него в опит да подобри контраста и да постигне по-голяма яснота и не спря, докато не подобри максимално качеството на снимката.

Резултатът бе зърнеста снимка със сведена до минимум сива скала, която изобразяваше правоъгълен прозорец, перде, част от ръка и отрязано наполовина размазано лице малко по-навътре в стаята.

Той констатира, че то не принадлежеше на Хариет Вангер, която имаше гарвановочерна коса, а на персона със значително по-светъл цвят на косата.

Освен това различи малко по-тъмни петна на мястото на очите, носа и устата, но бе невъзможно да получи по-ясни черти на лицето. За сметка на това обаче беше убеден, че вижда жена; по-светлата линия до лицето стигаше до раменете — по косата си личеше, че там стоеше дама. Той забеляза също така, че въпросното лице носеше светли дрехи.

Микаел определи ръста на жената спрямо прозореца; тя бе висока около сто и седемдесет сантиметра.

Той разгледа отново снимките на автомобилната злополука и откри едно лице, което пасваше на направеното по-горе описание — двайсетгодишната Сесилия Вангер.

Кърт Нюлунд бе направил общо осемнайсет снимки от прозореца на втория етаж на бутика за мъжка мода „Сундстрьомс хермоде“. Хариет Вангер се виждаше на седемнайсет от тях.

Хариет и съучениците й бяха пристигнали на улица „Йернвегсгатан“ точно когато Кърт Нюлунд бе започнал да снима. Микаел прецени, че фотографиите бяха направени в интервал от пет минути. Първата от тях изобразяваше Хариет и приятелите й, които вървяха надолу по улицата и точно влизаха в обхвата на обектива. Те стояха неподвижно и наблюдаваха парада на снимки с номера от две до седем. След това се бяха преместили около шест метра по-надолу по улицата. На най-последната, която вероятно бе направена малко по-късно, групичката вече я нямаше.

Микаел подреди няколко снимки една след друга, изряза ги, така че на тях остана само Хариет Вангер от кръста нагоре, и се опита да подобри контраста колкото може повече. Той постави снимките в отделна папка в компютъра и отвори програмата за графично конвертиране Graphic Converter и натисна бутона за показване на снимки. Резултатът бе насечен ням филм, в който всеки кадър се сменяше след две секунди.

Хариет пристига, снимка в профил. Хариет се спира и гледа надолу по улицата. Хариет обръща лице към улицата. Хариет отваря уста, за да каже нещо на приятелката си. Хариет се смее. Хариет докосва ухото си с лявата ръка. Хариет се усмихва. По лицето на Хариет внезапно се изписва изумление. В този момент лицето й е под ъгъл от двайсет градуса вляво от камерата. Хариет отваря широко очи и усмивката й изчезва. Устните й се изпъват в тънка линия. Погледът й се фокусира върху нещо. По лицето й е изписано… какво? Тъга, шок, гняв? Хариет свежда поглед. Хариет я няма.

Микаел пусна поредицата няколко пъти.

Тя потвърждаваше съвсем ясно теорията му. Нещо се бе случило на улица „Йернвегсгатан“ в Хедестад. Бе очевидно.

Тя вижда някого — някого — от другата страна на улицата. Шокирана е. По-късно отива при Хенрик Вангер, за да поговори насаме с него, но така и не успява. След това изчезва безследно.

Нещо се бе случило през този ден. Но снимките не обясняваха какво.

Микаел си свари кафе в два часа през нощта във вторник и си направи сандвич, който изяде на кухненската пейка. Бе едновременно развълнуван и обезкуражен. Противно на всичките си очаквания, той бе открил нов доказателствен материал. Проблемът бе, че този материал хвърляше нова светлина върху веригата от събития, но не го приближаваше нито на милиметър до разрешаването на загадката.

Микаел се замисли дълбоко каква роля бе изиграла Сесилия Вангер в драмата. Хенрик Вангер бе описал безпощадно заниманията на всички заподозрени през въпросния ден и Сесилия Вангер не правеше изключение. През 1966 година тя бе живяла в Упсала, но беше пристигнала в Хедебю два дни преди тази злощастна събота. Бе се настанила в една от стаите за гости в дома на Изабела Вангер. Бе казала, че вероятно е видяла Хариет Вангер рано сутринта, но не била разговаряла с нея. В събота бе отишла до Хедестад по някаква работа. Там не била срещнала Хариет и се върнала на остров Хедебю около един часа, горе-долу по времето, когато Кърт Нюлунд бе започнал да снима на улица „Йернвегсгатан“. След това се беше преоблякла и към два часа бе помогнала да сервират масата за предстоящата вечеря.