Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Алибито й не бе особено стабилно. Посочените часови граници бяха приблизителни, особено що се отнасяше до времето на завръщането й на острова, но Хенрик Вангер така и не бе открил основания да я подозира в лъжа. Сесилия Вангер бе една от малкото му роднини, които Хенрик Вангер харесваше. Освен това бе любовница на Микаел. Затова му беше трудно да е обективен, най-малко нея от всички можеше да си представи в ролята на убиеца.

А сега една неодобрена за публикуване снимка доказваше, че тя лъже, твърдейки, че никога не бе стъпвала в стаята на Хариет. В главата на Микаел се блъскаха най-различни мисли какво ли можеше да означава това.

А ако си излъгала за това, кой знае колко още неистини си наговорила?

Микаел обобщи какво знаеше за Сесилия. Той я смяташе за доста свит човек, очевидно преследван от миналото си. В резултат на което живееше сама, нямаше сексуален живот и трудно се сближаваше с хората. Държеше ги на дистанция, а когато накрая забрави за всички задръжки и реши да се нахвърли на един мъж, се спря точно на Микаел — непознат, дошъл тук за кратко. Сесилия му бе казала, че иска да спрат да се виждат, защото не може да понесе мисълта, че той ще изчезне един ден от живота й. Микаел предположи, че именно това бе и причината тя да се осмели да започне връзка с него. Тъй като той щеше да остане на острова само през ограничен период от време, тя не се притесняваше, че начинът й на живот щеше да се промени драматично. Микаел въздъхна и реши за момента да остави психологията настрана.

Второто откритие направи късно през нощта. Той бе напълно убеден, че ключът към отговора на загадката се крие във видяното от Хариет на улица „Йернвегсгатан“ в Хедестад. Микаел обаче можеше да го открие само ако изобретеше машина на времето, застанеше зад девойката и надникнеше през рамото й.

В момента, когато тази мисъл пробягна през съзнанието му, той се шляпна с ръка по челото и се втурна към лаптопа си. Отвори неизрязаните снимки от улица „Йернвегсгатан“ и се загледа в тях… ето !

Зад Хариет Вангер, на около метър вдясно, бе застанала млада влюбена двойка. Мъжът носеше раиран пуловер, а жената — светло яке. Тя държеше апарат в ръка. Когато Микаел увеличи снимката, забеляза, че той приличаше на кодак инстаматик 105 105 Евтин, лесен за използване модел на „Кодак“, излязъл за първи път на пазара през 1963 г. — Б.пр. с вградена светкавица — евтин фотоапарат, предназначен за непрофесионалисти.

Жената държеше апарата на нивото на брадичката си. След това го бе вдигнала, за да снима клоуните точно в мига, в който изражението на лицето на Хариет се бе променило.

Микаел сравни положението на апарата с посоката, в която гледаше Хариет. Жената бе снимала видяното от Хариет Вангер.

Микаел изведнъж усети, че сърцето му бие лудо. Той се отпусна назад и извади пакета цигари от джоба на ризата си. Някой бе направил снимка. Но как би могъл да идентифицира жената? Как би могъл да се сдобие с тази фотография? Дали тя изобщо бе проявила лентата и ако да — бе ли запазила снимката някъде?

Микаел отвори папката със снимките, които Кърт Нюлунд бе направил на тълпата по време на празника. През следващия един час той увеличи всяка от тях и разгледа внимателно всеки квадратен сантиметър. Откри двойката отново едва на предпоследната. Кърт Нюлунд бе снимал един друг клоун, с балони в ръка, който позираше пред обектива му с не слизаща от устните усмивка. Снимката бе направена до входа на стадиона, където се провеждаше и празникът, вероятно след два часа. След това бяха осведомили Нюлунд за автомобилната катастрофа с камиона и той бе приключил с фотографирането на Деня на детето.

Жената беше почти напълно скрита, но мъжът с раирания пуловер се виждаше ясно в профил. Той държеше ключове в ръка и се бе навел напред, за да отключи вратата на една кола. Фокусът падаше върху клоуна, който стоеше на преден план, и колата бе леко неясна. Регистрационният номер бе отчасти скрит, но започваше с AC3 .

През шейсетте години регистрационните номера на колите започваха с буквата на областта. Микаел се бе научил като малък да разпознава откъде идваха. AC означаваше Вестерботен.

След това Микаел забеляза още нещо. На задното стъкло имаше някаква лепенка. Той я увеличи, но текстът се размаза. Микаел изряза лепенката и започна да променя контраста и яснотата й. Отне му известно време. Все още не можеше да разчете текста, но се опита да отгатне по размазаните очертания отделните букви. Доста от тях бяха подвеждащи. О лесно можеше да бъде сбъркано с Д, В — с Е и т.н. След като доста си поигра с лист и химикалка, успя да изключи голям брой възможни букви и получи следния неясен текст: