Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Имам следния интересен проблем — рече Микаел. — Кажи ми, когато изготви доклада за мен, поръчан от Дирх Фроде… имаше ли някаква представа за какво ще бъде използван?

— Не.

— Целта на Фроде или по-скоро на работодателя му е била да съберат информация за мен, преди да ми възложат работа.

— Ясно.

Той й се усмихна леко.

— Един ден с тебе ще си поговорим за моралната страна на това да се ровиш в личния живот на останалите хора. Но точно сега имам други проблеми… Работата, която получих и която приех по неясни дори и за мен причини, е без съмнение най-странното нещо, с което съм се захващал някога. Мога ли да разчитам на теб, Лисбет?

— Тоест?

— Драган Армански каза, че може да ти се има пълно доверие. Но аз искам въпреки всичко да те попитам. Мога ли да споделя тайни с теб и да съм сигурен, че няма да ги разпространиш никога?

— Чакай малко. Значи си разговарял с Драган; той ли те изпрати тук?

„Ще те убия, глупав арменец такъв.“

— Не, не точно. Не само ти можеш да откриеш нечий адрес, с това се справих съвсем сам. Проверих те в регистъра на населението. Има вписани три лица с името Лисбет Саландер, а другите две ги изключих на мига. Но аз се свързах с Армански вчера и проведохме дълъг разговор. И той в началото си помисли, че смятам да вдигна скандал, защото си се ровила в личния ми живот, но накрая успях да го убедя, че идвам със съвсем почтена молба.

— Която е?

— Както вече казах, работодателят на Дирх Фроде ми възложи една задача. Аз обаче стигнах до етап, при който се нуждая от помощта на професионалист като теб, който може да работи ужасно бързо. Фроде ми разказа за теб и сподели, че си компетентна. Просто се изпусна. Така научих за изготвения от теб доклад за мен. Вчера обясних на Армански какво искам. Той го одобри напълно и се опита да ти се обади, но ти така и не вдигна, така че… ето ме тук. Можеш да звъннеш на Армански и да провериш.

На Лисбет Саландер й отне няколко минути да открие мобилния си телефон сред купчината от дрехи, които Мими й бе помогнала да съблече. Микаел Блумквист гледаше с интерес как тя търси засрамено, обикаляйки апартамента. Мебелите й сякаш бяха от вехтошарски магазин. На малка работна маса в дневната стоеше най-новият PowerBook . На една етажерка имаше компактдискова уредба, но колекцията й от музикални албуми не бе особено впечатляваща. Някакви си десетина диска на групи, които Микаел никога не бе чувал, а музикантите на обложката приличаха на космически вампири. Той констатира, че тя не разбираше особено от музика.

Саландер видя, че Армански й бе звънял седем пъти предната вечер и два пъти тази сутрин. Тя набра номера му, а Микаел се облегна на касата на врата и се заслуша в разговора им.

— Аз съм… Съжалявам, бях го изключила… Не знам дали иска да ме наеме… Не, стои насред дневната…

Тя повиши глас.

— Драган, имам махмурлук и ме боли главата. Стига си дърдорил. Дал ли си одобрението си, или не? Благодаря.

Щрак.

Лисбет Саландер хвърли поглед на Микаел през вратата на дневната. Той разглеждаше дисковете и книгите на етажерката. Току-що бе открил едно кафяво аптекарско шише без етикет, бе го вдигнал на светлината и го гледаше любопитно. Тя протегна ръка и го взе точно преди той да успее да развие капачката. След това се върна в кухнята, седна на един стол и замасажира челото си, докато Микаел не я последва и не се настани до нея.

— Правилата са съвсем прости — рече тя. — Нищо от това, което обсъждаш с мен или с Драган Армански, няма да достигне до трети лица. Ще подпишем договор, който задължава „Милтън Секюрити“ да пази тайна. Искам да знам за какво става въпрос, преди да реша дали да приема. Това означава, че никога няма да разкрия казаното от теб, независимо дали ще се съглася да работим заедно, освен ако не споделиш, че се занимаваш със сериозна престъпна дейност. В такъв случай ще доложа на Драган, който на свой ред ще осведоми полицията.

— Добре — Микаел се поколеба. — Не съм сигурен, че Армански е съвсем наясно за какво искам да те наема…

— Той ми каза, че искаш да ти помогна с някакво историческо проучване.

— Правилно. Това, което всъщност искам, е да ми помогнеш да открием един убиец.

На Микаел му отне около час да разкаже всички заплетени детайли по случая на Хариет Вангер. Нищо не премълча. Бе получил разрешение от Фроде да я наеме и следователно трябваше да й довери всичко.

Разказа й и за връзката си със Сесилия Вангер, а също така и как бе открил, че лицето на прозореца на Хариет бе нейното. Предостави на Лисбет колкото се може по-точна информация за личността й. Той почти бе признал пред себе си, че Сесилия Вангер се изкачваше все по-нагоре в списъка на заподозрените. Само че все още му бе много трудно да разбере каква бе връзката й с убиец, вилнял по време на детството й.