Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Но фактът, че някой бе влизал в дома му и бе ровичкал в документите и папките в кабинета му, беше безспорен. Бе взел компютъра си със себе си, така че не бяха успели да проникнат в него. Трябваше да отговори на два въпроса. Кой бе мистериозният посетител? И до какво бе успял да се добере?

Папките съдържаха материалите от разследването, които отново беше взел от Хенрик Вангер след излизането си от затвора. В тях нямаше нова информация. Съдържанието на бележниците на бюрото бе като неразгадаем код за непосветения — но дали въпросното лице бе непосветено?

Единственото важно нещо беше една малка пластмасова папка по средата на бюрото, където бе оставил списъка с телефонните номера и белова с библейските цитати, към които насочваха цифрите. Този, който бе претърсил кабинета му, вече знаеше, че Микаел е дешифрирал кода.

Но кой ли бе това?

Хенрик Вангер лежеше в болница. Не можеше да подозира икономката Ана. Дирх Фроде? Той вече го бе осведомил за всички детайли. Сесилия Вангер бе отложила пътуването до Флорида и се беше върнала от Лондон заедно със сестра си. Не я бе срещал, откакто се бе прибрала, но предния ден я беше видял да преминава с колата си по моста. Мартин Вангер. Харалд Вангер. Биргер Вангер — той бе участвал в един семеен съвет, на който Микаел не бе поканен, ден след инфаркта на Хенрик. Александър Вангер. Изабела Вангер — тя бе всичко друго, но не и приятна.

С кого от тях бе разговарял Фроде? За какво се бе изпуснал? Колко от присъстващите опечалени бяха открили, че Микаел е направил пробив по случая?

Минаваше осем часа вечерта. Той се обади на „Лосшурен“ 111 111 Фирма, предлагаща ключарски услуги (швед.). — Б.пр. в Хедестад и поръча нова ключалка за къщата. Ключарят му обясни, че може да дойде на следващия ден. Микаел му каза, че ще му плати двойно, ако пристигне веднага. Разбраха се той да дойде в десет и половина вечерта, за да постави новата секретна ключалка със седем подвижни щифта.

Докато чакаше ключаря, Микаел отиде до дома на Дирх Фроде в осем и половина и почука на вратата. Съпругата на Фроде го упъти към задния двор и му предложи студена светла бира, която Микаел прие с благодарност. Искаше да се осведоми за състоянието на Хенрик Вангер.

Дирх Фроде поклати глава.

— Оперираха го. Артериите му са калцирани. Лекарят каза, че самият факт, че все още е жив, е обнадеждаващ, но следващите дни са критични.

Те останаха замислени над това известно време, докато пиеха бирата си.

— Говорил ли си с него?

— Не. Той не е в състояние да говори. Как мина в Стокхолм?

— Лисбет Саландер прие. Това е договорът с Драган Армански. Трябва да го подпишеш и веднага да го изпратиш.

— Доста скъпичко струва — отбеляза той.

— Хенрик може да си го позволи.

Фроде кимна, извади химикалка от предния си джоб и се подписа.

— Най-добре да го подпиша, докато Хенрик още е жив. Можеш ли да идеш до пощенската кутия при хранителния магазин?

Микаел си легна още в полунощ, но не можа да заспи. Досегашният му престой на остров Хедебю бе посветен на разследване на странни събития от миналото. Но ако някой бе дотолкова заинтересуван от работата му, че да проникне с взлом в кабинета му, то историята явно имаше по-силна връзка с настоящето, отколкото беше предполагал.

Изведнъж Микаел осъзна, че делата му вероятно представляваха интерес и за други. Внезапната поява на Хенрик Вангер като член на Управителния съвет на „Милениум“ едва ли бе убягнала от вниманието на Ханс-Ерик Венерстрьом. Или пък подобни мисли бяха знак, че го гонеше параноя?

Микаел стана от леглото, седна гол на кухненската пейка и се загледа замислено към църквата на отсрещния бряг. Запали цигара.

Не можеше да разбере Лисбет Саландер. Поведението й бе странно и правеше дълги паузи, докато говореше. В апартамента й цареше хаос, в коридора имаше планина от струпани хартиени торбички, а кухнята й не бе чистена поне от година. Дрехите й бяха нахвърляни на купчини по пода и явно я бе заварил след една дива вечер в кръчмата. Имаше синки по врата — явно не бе прекарала нощта сама. Имаше различни татуировки, няколко пиърсинга по лицето, а сигурно и на други места, невидими за очите му. Накратко казано, тя беше странна.

От друга страна, Армански го бе уверил, че няма по-добра от нея. А и изчерпателният й доклад за него бе безспорно доказателство, че подхожда задълбочено. Оправно момиче.

Лисбет Саландер седеше пред компютъра си и не можеше да проумее защо се бе държала така в присъствието на Микаел Блумквист. Никога досега през съзнателния си живот не бе позволила на някого да прекрачи прага на вратата й без изрична покана, а малцината облагодетелствани можеха да се преброят на пръстите на едната й ръка. Микаел беше нахлул безцеремонно в живота й, а тя почти не се бе възпротивила.