Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Искам да знам всичко за тези щуротии, след като се ровиш в живота и историята на моето семейство.

— Както вече ти казах… аз работя за Хенрик. Не за семейството ти.

Биргер Вангер явно не бе свикнал да „му показват среден пръст“. За миг се загледа в Микаел с поглед, който явно трябваше да му придаде респект, но по-скоро заприлича на надут лос. Биргер Вангер се обърна и влезе в стаята на Хенрик.

Микаел го напуши смях, но успя да се сдържи. Не бе моментът да се смее в коридора пред стаята на болния Хенрик, в която можеше да удари сетният му час. Микаел внезапно си спомни един стих от книгата с рими за азбуката на Ленарт Хюланд 113 113 Ленарт Хюланд (1919–1993) — шведски журналист и водещ в Националното радио и телевизия. — Б.пр. , издадена като част от кампанията на Националното радио за събиране на средства през шейсетте години. По някаква непонятна причина той бе успял да запамети въпросната строфа, докато се бе учил да чете и пише. Тя се отнасяше до буквата Л. Лосът седеше сам, с усмивка на уста, в раздираната от стрелба гора 114 114 Вероятна аналогия с ежегодния лов на лосове в Швеция. — Б.пр. .

На излизане от болницата Микаел се сблъска със Сесилия Вангер. Той бе звънял многократно на мобилния й телефон, след като се бе върнала от неосъщественото си пътешествие, но тя така и не му вдигна. Всеки път, когато се беше отбивал до дома й на остров Хедебю, го бе намирал пуст.

— Здравей, Сесилия — рече той. — Съжалявам за случилото се с Хенрик.

— Благодаря — каза тя и кимна.

Микаел се опита да улови емоциите й, но не усети нито топлота, нито хлад.

— Трябва да поговорим — рече той.

— Съжалявам, че прекъснах всяка връзка с теб по този начин. Разбирам, че си ядосан, но в момента преживявам криза.

— Почакай, ти не ме разбра, Сесилия. Изобщо не съм ти ядосан. Надявам се, че ще успеем да запазим приятелството си, но ако не искаш да общуваш с мен… Ако това е решението ти, то аз ще го уважа.

— Не ме бива в емоционалните връзки — рече тя.

— Нито пък мен. Какво ще кажеш да изпием по чаша кафе? — Той кимна към кафенето в болницата.

Сесилия Вангер се поколеба.

— Не, не днес. Сега искам да посетя Хенрик.

— Добре, но аз въпреки всичко трябва да говоря с теб. По работа.

— Какво имаш предвид? — тя изведнъж застана нащрек.

— Спомняш ли си първата ни среща, когато дойде в дома ми през януари? Тогава те уверих, че казаното ще си остане между нас и че ще те осведомя, когато искам да те разпитам официално във връзка с работата си. Става въпрос за Хариет.

Лицето на Сесилия Вангер внезапно почервеня от гняв.

— Проклет боклук.

— Сесилия, открих неща, за които чисто и просто трябва да разговарям с теб.

Тя отстъпи назад.

— Нима не разбираш, че ровенето в случая на проклетата Хариет е като терапия за Хенрик. Нима не разбираш, че той може би лежи на смъртния си одър и последното, от което се нуждае, е излишно вълнение и напразни надежди и…

Тя млъкна.

— Това може и да е хоби за Хенрик, но аз успях да събера повече нови доказателства от когото и да било другиго през последните трийсет и пет години. В разследването има въпроси без отговор и аз ще продължа да работя по поставената ми от Хенрик задача.

— Ако Хенрик почине, на това бързо ще бъде сложен край. А теб ще те изритат като мръсно коте — рече Сесилия Вангер и го подмина.

Всичко бе затворено. Хедестад бе почти пуст, а хората явно празнуваха Мидсъмър във вилите си. Накрая Микаел стигна до местния хотел „Стадсхотелет“, чиято тераса всъщност бе отворена. Той си поръча сандвич с кафе и прегледа вечерната преса. По света не се бе случило нищо важно.

Остави вестниците настрана и се замисли за Сесилия Вангер. Не бе споделил нито с Хенрик, нито с Дирх Фроде съмненията си, че именно тя бе отворила прозореца в стаята на Хариет. Страхуваше се, че по този начин ще я превърне във вероятен заподозрян, а най-малко от всичко искаше да й навреди. Но рано или късно трябваше да я попита.

Той остана на терасата в продължение на един час, след което реши за момента да остави този проблем настрана и поне на празника да не мисли за семейство Вангер. Мобилният му телефон бе съвсем тих. Ерика бе заминала да се забавлява някъде с мъжа си и той нямаше с кого да разговаря.

Върна се на остров Хедебю в четири часа следобед и взе още едно решение — да спре да пуши. Бе започнал да тренира редовно след отбиването на военната служба — ходеше на фитнес и бягаше по плажната алея Сьодер Меларстранд. След началото на аферата „Венерстрьом“ обаче бе занемарил напълно режима си. Започна да вдига отново тежести едва по време на престоя си в „Рулокер“, най-вече като един вид терапия, но това продължи до излизането му от затвора. Време беше да се захване по-сериозно с тренировките си. Облече си нахъсано екипа за джогинг и с бавно темпо започна да бяга по пътя до къщата на Готфрид, сви нагоре към Крепостта и продължи напред по по-труднопроходимия терен. Не се беше занимавал с ориентиране, откакто излезе от казармата, но винаги му бе харесвало повече да бяга през гората, отколкото по специално направените за бягане равни пътеки. Той продължи покрай оградата на Йостергорден и се върна в селото. Цялото тяло го болеше, когато задъхан стигна до къщата за гости.