Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

В шест часа вече бе изкъпан. Свари картофи и сервира вечерята си на паянтовата маса пред къщата — херинга с горчица, зелен лук и яйца. Наля си чаша водка и се чукна сам със себе си. След това отвори един криминален роман от Вал МакДърмид 115 115 Вал МакДърмид (1955) — известна шотландска авторка на криминални романи. Носител на много награди. — Б.пр. със заглавието „The mermaids singing“ 116 116 Песента на русалките (англ.). — Б.пр. .

Дирх Фроде намина към седем и се отпусна тежко в градинския стол срещу Микаел. Той му наля малко водка „Сконе“.

— Днес доста поразбуни духовете — рече Фроде.

— Разбрах.

— Биргер Вангер е глупак.

— Знам.

— Но Сесилия Вангер не е, а и тя ти е бясна.

Микаел кимна.

— Тя ми нареди да се погрижа да спреш да се ровиш в семейните им дела.

— Разбирам. А ти какво й каза?

Дирх Фроде погледна чашата с водка и изведнъж я изпи на екс.

— Отговорих й, че Хенрик ми е дал ясни инструкции за това какво иска да свършиш. Така че докато той не нареди друго, ти оставаш на работа съгласно съществуващия договор. Очаквам да дадеш всичко от себе си, за да изпълниш своята част.

Микаел кимна. После погледна към небето, по което бяха започнали да се скупчват дъждовни облаци.

— Задава се буря — рече Фроде. — Но аз ще те защитя, ако нещата загрубеят твърде много.

— Благодаря.

Те останаха мълчаливи известно време.

— Може ли да ми сипеш още малко?

Само няколко минути след като Дирх Фроде си тръгна, Мартин Вангер спря колата си на пътя пред дома на Микаел. След това се приближи и поздрави. Микаел му честити празника и му предложи да пийнат заедно.

— Не, не е сега моментът. Дойдох само да се преоблека и се връщам обратно в града. Ще прекарам вечерта у Ева.

Микаел слушаше в очакване.

— Говорих със Сесилия. Тя е малко разстроена в момента — с Хенрик са много близки. Надява се да й простиш, ако те… е обидила.

— Аз много харесвам Сесилия — отвърна Микаел.

— Разбирам. Но с нея понякога е доста трудно. Просто искам да знаеш, че тя е категорично против да продължиш да се ровиш в миналото.

Микаел въздъхна. Явно всички в Хедестад бяха разбрали за какво го бе наел Хенрик.

— А ти какво мислиш?

Мартин Вангер махна с ръка.

— Случаят на Хариет преследва Хенрик от десетилетия. Не знам… Хариет ми е сестра, но всичко ми се струва някак далечно. Дирх Фроде каза, че договорът ти е железен и само Хенрик може да го развали. Страхувам се, че в сегашното му състояние това по-скоро би навредило, отколкото помогнало.

— Значи искаш да продължа?

— Имаш ли някакъв напредък?

— Съжалявам, Мартин, но ако ти разкажа без съгласието на Хенрик, ще наруша договора си.

— Разбирам.

Той изведнъж се засмя.

— Хенрик си пада малко конспиратор. От теб искам най-вече да не му даваш лъжливи надежди.

— Обещавам да не го правя. Ще му представям единствено факти, които могат да бъдат доказани.

— Добре. Между другото, имаме да мислим за още един договор. Тъй като Хенрик е болен, не може да изпълнява задълженията си към управителния съвет на „Милениум“, така че аз съм длъжен да действам от негово име.

Микаел продължи да мълчи.

— Трябва да свикаме съвещание и да обсъдим ситуацията.

— Това е добра идея. Но доколкото знам, следващата среща на Управителния съвет е планирана за август.

— Да, но вероятно ще се наложи да я изтеглим напред във времето.

Микаел се усмихна учтиво.

— Възможно е, но не с мен трябва да говориш. В момента аз не съм член на Управителния съвет на „Милениум“. Напуснах вестника през декември и не мога да влияя по никакъв начин върху решенията на Управителния съвет. Предлагам ти да се обърнеш към Ерика Бергер по този въпрос.

Мартин Вангер не бе очаквал такъв отговор. Замисли се за миг, после се изправи.

— Ти, разбира се, си прав. Мога да говоря с нея — потупа Микаел по рамото за довиждане и се запъти към колата си.

Микаел го проследи замислено с поглед. Не го бе изрекъл на глас, но Микаел бе усетил заплахата. Мартин Вангер беше поставил съдбата на „Милениум“ на кантар. След малко Микаел си наля още една глътка и отново взе романа на Вал МакДърмид.

Към девет часа пристигна кафявата петниста котка и се отърка в крака му. Той я вдигна и я почеса зад ухото.

— На нас с теб ни е доста скучно днес, на Мидсъмър, а — рече Микаел.

След това се прибра и си легна след първите капки дъжд. Котката предпочете да остане навън.

Лисбет Саландер изкара своя кавазаки и отдели целия ден на Мидсъмър да го прегледа старателно. Той бе от категория „леки“, сто двайсет и пет кубика, и може и да не беше една от най-яките машини на света, но бе неин и тя знаеше как да борави с него. Бе го ремонтирала собственоръчно гайка по гайка и дори беше увеличила оборотите на мотора малко над законовата граница за този клас.