Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Следобед си сложи шлема и кожените дрехи и се отправи към санаториума „Епелвикен“, където прекара вечерта с майка си. Чувстваше леко безпокойство и угризения на съвестта. Майка й изглеждаше по-отнесена от всякога. През трите часа, които прекараха заедно, си размениха само няколко думи, а дори и тогава майка й явно не знаеше с кого говори.

Микаел загуби няколко дни в опити да идентифицира колата, чийто регистрационен номер започваше с AC3 . След като се сблъска с всевъзможни проблеми, той се консултира с един пенсиониран автомобилен механик в Хедестад, който констатира, че въпросната кола бе от марката „Форд“ Англия. От този модел били пуснати много малка бройка коли и Микаел чуваше за него за първи път. След това се свърза с един чиновник от Регистрационната служба и попита дали има възможност да получи списък с всички автомобили „Форд“ Англия, чиито номера през 1966 година са започвали с AC3 . След като направиха някои справки, го уведомиха, че биха могли да се нагърбят с подобно почти археологическо проучване в архива, но щяло да отнеме доста време, а и малко излизало извън границите на принципа за откритост 117 117 Принципът за откритост предполага, че шведските масмедии и обществеността имат право да получават пълна информация за дейността на държавата и общините. — Б.пр. .

Микаел се качи във взетото назаем волво едва няколко дни след Мидсъмър и се отправи на север по Е4. Никога не бе обичал високите скорости, затова караше спокойно. Спря точно пред моста Херносандсбру и си поръча кафе в сладкарницата на Вестерлунд.

Следващата спирка беше Умео. Отби се в една кръчма и си поръча специалитета за деня. Купи си карта и продължи към Шелефтео, където сви наляво към Нуршо. Пристигна в шест часа вечерта и се настани в хотел „Нуршо“.

Започна работа рано на следващата сутрин. Дърводелската фабрика „Нуршо“ не фигурираше в телефонния указател. Рецепционистката на арктичния хотел, момиче на двайсетгодишна възраст, никога не бе чувала за това предприятие.

— Кого мога да попитам?

Рецепционистката се замисли за миг, след това лицето й светна и тя му каза, че ще се обади на баща си. Върна се след две минути и му обясни, че Дърводелска фабрика „Нуршо“ е била затворена в началото на осемдесетте години. Ако Микаел искал да говори с някого, който знаел повече за фабриката, трябвало да се обърне към мъж на име Бюрман, който бил работил там като началник, а сега живеел на улица „Сулвендан“.

Нуршо бе малко градче с една-единствена главна улица, носеща изключително подходящото име „Стургатан“ 118 118 Голямата улица (швед.). — Б.пр. . Тя стигаше от единия му край до другия и бе пълна с магазини, пресечки и жилищни сгради. Край източния вход на града имаше малка промишлена зона и конюшня, а край западния се издигаше изключително красива дървена църква. Микаел забеляза, че градът приютява още две църкви — една мисионерска и една на общността на петдесетниците. На таблото до автогарата имаше афиш, който приканваше посетителите да посетят музеите на ските и лова. А един друг, вече поостарял, съобщаваше, че Вероника бе пяла по случай Мидсъмър. Можеше да отиде от единия край на града до другия за двайсет минути.

Улица „Сулвендан“ се състоеше от еднофамилни къщи и се намираше на около пет минути от хотела. Бюрман не отвори, когато Микаел позвъни на звънеца. Бе девет и половина и той предположи, че мъжът или бе отишъл на работа, или, ако вече беше пенсионер, бе излязъл да свърши нещо.

Следващата му спирка бе железарският магазин на улица „Стургатан“. „Ако живееш в Нуршо, рано или късно ще посетиш железарията“, помисли си Микаел. Имаше двама продавачи; Микаел избра да се обърне към по-възрастния, който изглеждаше на около петдесет години.

— Здравейте, търся двойка, която вероятно е живяла тук през шейсетте. Много е възможно мъжът да е работил в дърводелската фабрика. Не знам как се казват, но разполагам с две техни снимки от 1966 година.

Продавачът гледа фотографиите дълго и внимателно, но накрая поклати глава и обясни, че не познава нито мъжа, нито жената.

На обяд Микаел си купи един хамбургер „Парисаре“ 119 119 Специален вид хамбургер с широк малотраен колбас, който носи името „парисаре“ и е масово предпочитан в Швеция. — Б.пр. от павилиона за закуски до автогарата. Бе минал през общината, библиотеката и аптеката и се бе отказал от магазините. Полицейското управление беше празно и той започна да спира случайни възрастни хора по улиците и да им задава въпроса си. Към два часа следобед попита две по-млади жени, които, разбира се, не познаваха двойката от снимката, но му дадоха много добра идея.