Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Бюрман поведе Микаел на една безрезултатна съботна обиколка в Нуршо. Сутринта посетиха петима бивши служители на фабриката, които живееха съвсем наблизо. Домовете на трима от тях се намираха в центъра, а на останалите двама — в Сьорбюн, в покрайнините на града. Всички ги поканиха на кафе, разгледаха снимките и поклатиха глави.

След като изядоха скромния си обяд в дома на Бюрман, Микаел и хазаинът му се качиха на колата и потеглиха на нова обиколка. Посетиха четири селца около Нуршо, в които живееха бивши служители на дърводелската фабрика. Навсякъде бяха приети топло, но никой не успя да им помогне. Микаел започна да се отчайва. Чудеше се дали цялото това пътуване до Нуршо няма да се окаже задънена улица.

Към четири часа следобед Бюрман спря пред една червена ферма в типичния за областта Вестерботен стил. Фермата се намираше в град Нуршовален, недалеч от Нуршо, в северна посока. След това представи Микаел на Хенинг Форшман, пенсиониран дърводелец.

— Ами това е момчето на Ассар Бренлунд — рече Хенинг Форшман в мига, в който Микаел му показа снимката.

Бинго.

— Аха, значи това е момчето на Ассар — рече Бюрман. А после се обърна към Микаел. — Той беше купувач.

— Къде мога да го намеря?

— Него ли? Ще ти се наложи да покопаеш. Казваше се Гунар и работеше в Булиден 121 121 Град в Швеция, в който има медна мина. — Б.пр. . Загина при един взрив през седемдесетте години.

По дяволите.

— Но съпругата му все още е жива. Момичето от снимката. Казва се Милдред и живее в Бюрселе.

— Бюрселе?

— Намира се на около десет километра от Бастютреск. Живее в червената съборетина от дясната страна на влизане в селото. Пада се третата къща. Доста добре ги познавам.

— Здравейте, казвам се Лисбет Саландер и в момента работя върху дисертация по криминология за насилието върху жените през двайсети век. Бих искала да посетя полицейския участък в Ландскруна и да разгледам материалите по един случай от 1957 година. Става въпрос за убийството на жена на име Ракел Лунде. Имате ли представа къде е прибрана документацията по случая?

Бюрселе беше като рекламен плакат на село от Вестерботен. Състоеше се от около двайсетина къщи, разположени в полукръг сравнително близо една до друга по единия бряг на езерото. Насред селото имаше кръстопът с две разклонения — едното водеше към Хеминген, на 11 километра, а другото — към Бастютреск, на 17 километра. До кръстопътя имаше малко мостче, под което течеше рекичка. Микаел предположи, че именно оттук идваше втората част в името на населеното място — „селе“ 122 122 Застояла вода (швед.). — Б.пр. . Сега, през лятото, пейзажът бе страшно красив, като картичка.

Микаел паркира пред един затворен супермаркет на отсрещната страна на пътя, малко по-нагоре от третата къща вдясно. Той почука на вратата, но нямаше никого.

Направи си едночасова разходка край пътя към Хеминген. Подмина мястото, където рекичката се превръщаше в силен бързей. Преди да тръгне обратно, срещна две котки и една сърна, но нито един човек. Домът на Милдред Бренлунд все още бе празен.

На един стълб до моста откри избеляла листовка, която канеше всички желаещи да присъстват на АСБЛ, което означаваше Автомобилно състезание на Бюрселе върху лед. Това очевидно бе зимно забавление, при което участващите буквално разбиваха колите си върху вледенения сняг. Микаел се загледа замислено в афиша.

Той изчака до десет вечерта, след което се предаде и се върна в Нуршо. Там вечеря, легна си и дочете криминалния роман на Вал МакДърмид.

Развръзката бе доста зловеща.

Към десет часа вечерта Лисбет Саландер откри още едно от имената от списъка на Хариет Вангер. Постигна го доста колебливо, след като бе мислила по въпроса в продължение на няколко часа.

Бе намерила по-лесен и бърз начин на търсене. През равни интервали от време в пресата се появяваха текстове за неразрешени случаи на убийство. В неделната притурка на един вечерен вестник тя откри статия от 1999 година със заглавието „Много убийци на жени все още са на свобода“. Статията бе доста сбита, но съдържаше имена и снимки на няколко от жертвите, на които бе посветена. Случаят „Солвейг“ в Нортеле, убийството на Анита в Норшопинг, Маргарета в Хелсингборг и редица други.

Най-старите престъпления бяха извършени през шейсетте години, но нито едно от тях не можеше да бъде свързано със списъка, който бе получила от Микаел. Един от случаите обаче привлече вниманието й.