Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

Микаел обясни как бе стигнал до Бюрман благодарение на Дърводелска фабрика Нуршо и как той на свой ред го бе отвел до Хенинг Форшман и Нуршовален.

— Предполагам, че имате доста основателна причина, за да проведете едно толкова странно издирване.

— Да, имам. Момичето, което стои точно пред вас на снимката, се казва Хариет. Тя е изчезнала в този ден и се смята, че е станала жертва на убийство. Нека да ви покажа какво се е случвало.

Микаел извади преносимия си компютър и ги въведе в историята, докато го чакаше да зареди. След това им показа поредицата от снимки, която разкриваше промяната в изражението на лицето на Хариет.

— Забелязах ви, докато разглеждах тези стари снимки. Вие стоите точно зад Хариет с апарат в ръка и изглежда снимате точно това, което тя наблюдава и което предизвиква тази реакция у нея. Знам, че вероятността е много малка, но ви потърсих, за да попитам дали сте запазили снимките от този ден.

Микаел бе подготвен, че Милдред ще го прекъсне и ще му обясни, че снимките отдавна са загубени, че така и не са проявили филма, или че ги е изхвърлила. Вместо това тя го погледна със светлосините си очи и му отговори с такъв тон, сякаш това бе най-естественото нещо на света, че тя, разбира се, пази всичките си ваканционни снимки.

След това отиде до другата стая и след няколко минути се върна с един кашон, в който бе прибрала няколко албума с голям брой снимки. Отне й известно време да открие фотосите от въпросното пътуване. Бе направила три снимки в Хедестад. Една неясна — на главната улица. Една на първия й съпруг. Третата бе на клоуните от парада.

Микаел се наведе нетърпеливо напред. Видя една фигура от другата страна на улицата. Снимката не му говореше абсолютно нищо.

Първото нещо, което Микаел направи, след като се прибра в Хедестад, бе да се отбие у Дирх Фроде и да се осведоми за състоянието на Хенрик Вангер. Научи, че старецът се бе чувствал значително по-добре през изминалата седмица. Бил все още слаб, но вече можел да седи изправен в леглото. Състоянието му вече не се смята за критично.

— Слава Богу — рече Микаел. — Осъзнах, че всъщност доста го харесвам.

Дирх Фроде кимна.

— Знам. И Хенрик те харесва. Как бе пътуването до Норланд?

— Успешно и незадоволително едновременно. Ще ти обясня по-късно. Сега трябва да ти задам един въпрос.

— Заповядай.

— Какво ще се случи с „Милениум“, ако Хенрик почине?

— Нищо. Мартин ще заеме мястото му в Управителния съвет.

— Съществува ли риск, макар и хипотетичен, Мартин да започне да създава проблеми на вестника, ако не преустановя разследването по случая на Хариет Вангер?

— Какво се е случило?

— Всъщност нищо.

Микаел му разказа за проведения с Мартин Вангер разговор на Мидсъмър.

— На връщане от Нуршо ми се обади Ерика и ми каза, че Мартин е говорил с нея и я е помолил да ми обясни настоятелно, че се нуждаят от мен в редакцията.

— Разбирам. Предполагам, че Сесилия е била при него. Не ми се вярва Мартин да започне да те изнудва. Това е под достойнството му. Освен това сега си спомних, че аз също съм член на Управителния съвет на малката дъщерна компания, която основахме, за да закупим акции на „Милениум“.

— Как ще постъпиш, ако възникне сложна ситуация?

— Договорите са, за да се спазват. Аз работя за Хенрик. С него сме приятели от четирийсет и пет години и обикновено реагираме еднакво при подобни ситуации. Всъщност, ако Хенрик почине, аз ще наследя акциите му в дъщерната компания, а не Мартин. Имаме железен договор, който ни задължава да подпомагаме „Милениум“ в продължение на четири години. Ако Мартин реши да създава неприятности, в което се съмнявам, би могъл да отклони една малка част от рекламодателите.

— На което се крепи оцеляването на „Милениум“.

— Да, но погледни го от друг ъгъл — да се занимаваш с подобно заяждане на дребно, изисква време. В момента Мартин се бори за оцеляването на предприятието си и работи по четиринайсет часа на ден. Няма време за нищо друго.

Микаел се позамисли за момент.

— Може ли да попитам — не знам дали ме засяга, но какво е най-общо състоянието на концерна?

Дирх Фроде стана сериозен.

— Имаме проблеми.

— Да, това е ясно дори за един съвсем обикновен икономически репортер като мен. Но колко сериозни са те?

— Но ще си остане между нас, нали?

— Да.

— През последните седмици изпуснахме две големи поръчки в областта на електрониката и сме на път да загубим руския пазар. През септември трябва да освободим хиляда и шестстотин служители от Йоребру и Тролхетан. Лош подарък за хора, които са работили в концерна години наред. С всяка следваща фабрика, която затваряме, доверието в концерна намалява.