Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

— Мартин Вангер е притиснат.

— Той мъкне доста тежък товар по крехък лед.

Микаел се прибра вкъщи и се обади на Ерика. Тя не бе в редакцията и той разговаря с Кристер Малм.

— Ето как стоят нещата. Ерика ми позвъни вчера, когато се връщах от Нуршо. Мартин Вангер се е свързал с нея и е настоял, как да се изразя, да ми предложи да се върна в редакцията и да се нагърбя с по-голяма отговорност.

— С което съм напълно съгласен — рече Кристер.

— Разбирам. Работата е там, че съм подписал договор с Хенрик Вангер, който не мога да разтрогна, а Мартин действа от името на един човек, който иска да спра да се ровя в миналото и да си тръгна от селото. Предложението му всъщност е опит да ме отдалечи оттук.

— Разбирам.

— Предай на Ерика, че ще се върна в Стокхолм, когато приключа с делата си в Хедебю. Не по-рано.

— Ясно. Ти си напълно луд. Ще й предам.

— Кристер, започнал съм нещо тук и нямам намерение да оставя нещата недовършени.

Кристер въздъхна тежко.

Микаел отиде до дома на Мартин Вангер и позвъни на вратата. Отвори му Ева Хасел и го поздрави приветливо.

— Здравей. Тук ли е Мартин?

Точно в този момент самият Мартин Вангер се появи с куфарче в ръка. Той целуна Ева Хасел по бузата и поздрави Микаел.

— Отивам в офиса. Да говорим ли искаше?

— Може да го отложим за друг път, ако бързаш.

— Казвай.

— Няма да се върна в Стокхолм на работа в „Милениум“, преди да приключа с поставената ми от Хенрик задача. Информирам те сега, за да знаеш, че няма да участвам в Управителния съвет до Нова година.

Мартин Вангер се замисли за момент.

— Разбирам. Ти мислиш, че искам да се отърва от теб. — Той направи пауза. — Микаел, ще се върнем към това по-късно. В момента нямам време да се занимавам със странични дейности като участието в управлението на „Милениум“ и ми се иска изобщо да не бях приемал предложението на Хенрик. Но трябва да ми вярваш, като казвам, че ще дам всичко от себе си, за да гарантирам оцеляването на вестника.

— Никога не съм се съмнявал — отвърна Микаел учтиво.

— Ако се уговорим за час следващата седмица, може да разгледаме икономическото състояние на „Милениум“ и ще ти обясня как стоят нещата. Но принципната ми позиция е, че вестникът не може да си позволи едно от главните му действащи лица да седи на остров Хедебю и да си клати краката. Харесвам това издание и вярвам, че заедно можем да заздравим позициите му, но за това се нуждаем от теб. Оказах се замесен в конфликт по отношение на лоялността. Или трябва да следвам желанията на Хенрик, или да си свърша работата както трябва като член на Управителния съвет на „Милениум“.

Микаел си облече тренировъчния екип и пробяга разстоянието до Крепостта, а после и до къщата на Готфрид, след което се отправи към къщи по брега в по-спокойно темпо. Дирх Фроде се бе настанил край градинската маса. Той изчака търпеливо Микаел да изпие бутилка вода и да избърше потта от челото си.

— Това не е особено здравословно в такава жега.

— О-о-о — отвърна Микаел.

— Сгреших. Не Сесилия натиска Мартин. Изабела се е заела с мобилизирането на клана Вангер, за да те намажат с катран и овъргалят в перушина и вероятно дори да те изгорят на клада. Има подкрепата на Биргер.

— Изабела?

— Тя е злобна и дребнава и общо взето, мрази всички хора. Сега обаче явно е взела теб на мушка. Твърди наляво и надясно, че си мошеник. Че си убедил Хенрик да те наеме и си го развълнувал до такава степен, че да получи инфаркт.

— Вярва ли й някой?

— Винаги се намират хора, които вярват на злите езици.

— Опитвам се да разбера какво се е случило с дъщеря й, а тя ме мрази. Ако ставаше въпрос за моята дъщеря, щях да реагирам по съвсем друг начин.

В два часа следобед мобилният телефон на Микаел звънна.

— Здравейте. Казвам се Кони Туршон и работя за „Хедестадс курирен“. Разполагате ли с малко време, за да отговорите на няколко въпроса? Получихме информация, че живеете тук, в Хедебю.

— В такъв случай мога да кажа, че информаторите ви реагират с доста голямо закъснение. Аз живея тук от Нова година.

— Не знаех. С какво се занимавате в Хедестад?

— Пиша. Взел съм си година почивка от работа.

— Върху какво работите?

— Сори. Ще разберете, когато публикувам труда си.

— Съвсем наскоро сте излезли от затвора…

— Да, и?

— Какво е мнението ви за журналисти, които публикуват фалшиви сведения?

— Те са идиоти.

— Значи и вие се смятате за такъв?

— От къде на къде? Аз никога не съм фалшифицирал сведения.