Стиг Ларшон - Мъжете, които мразеха жените

През юни 1962 година трийсет и две годишна проститутка на име Леа Першон от Гьотеборг бе заминала за Удевала, за да посети майка си и деветгодишния си син, попечителството над когото бе присъдено на баба му. Една неделна вечер след няколко дни тя бе прегърнала майка си, бе казала довиждане и бе тръгнала към гарата, за да се качи на влака за Гьотеборг. Откриват я два дни по-късно зад един изоставен контейнер до запустяла индустриална сграда. Била изнасилена и подложена на изключителна жестокост.

Убийството на Леа беше предизвикало огромно вълнение благодарение на местния вестник, който бе следил развитието му през цялото лято, но извършителят така и не бе открит. В списъка на Хариет Вангер нямаше Леа. Нито пък някой от библейските цитати можеше да бъде свързан с нея.

За сметка на това обаче имаше една странна подробност, която привлече вниманието на Лисбет Саландер. На около десет метра от мястото, където бяха открили трупа на Леа, бе намерена саксия с гълъб. Около врата на птичката имало връв, която била прекарана през дупката на дъното на саксията. След това тя била положена на малък огън, запален между две тухли. Нямаше доказателства, че този случай на измъчване на животно бе свързан с убийството на Леа; това можеше да е дело на деца, които се бяха забавлявали с някаква жестока, зловеща игра през лятото. Медиите обаче бяха кръстили случая на Леа „Убийството на гълъба“.

Лисбет Саландер не бе от хората, които щяха да тръгнат да четат Библията. Дори не притежаваше екземпляр. Но вечерта отиде до църквата „Хьогалидсшуркан“ и с известно усилие успя да заеме една. Седна на пейка в парка пред църквата и се зачете в Трета книга Мойсеева. Когато стигна до глава 12, стих 8, повдигна вежди. Глава дванайсета бе посветена на пречистването на майките.

Ако пък не бе в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста.

Леа съвсем спокойно би могла да присъства в бележника на Хариет Вангер като Леа — 31208.

Лисбет Саландер изведнъж осъзна, че никое друго от предишните й проучвания не се доближаваше и на милиметър до измеренията на настоящата й задача.

Милдред Бренлунд се бе омъжила повторно и бе сменила името си на Милдред Бергрен. Тя отвори на Микаел, когато той почука на вратата й в десет часа сутринта в неделя. Жената бе на около четирийсет и бе напълняла поне със също толкова килограми, но Микаел веднага разпозна в нея момичето от снимката.

— Здравейте. Казвам се Микаел Блумквист. Вие трябва да сте Милдред Бергрен.

— Да.

— Моля за извинение, че идвам така изведнъж, но се нуждая от помощта ви по един сложен за обяснение въпрос. — Микаел й се усмихна. — Бихте ли ми отделили малко от времето си?

И съпругът на Милдред, и синът му, който бе на трийсет и пет, си бяха вкъщи, затова тя го покани без колебание. Настаниха се в кухнята. Той се ръкува с всички. През последните дни Микаел бе изпил повече кафе от когато и да било през живота си, но вече се бе научил, че да откажеш почерпка в Норланд се приема като израз на неучтивост. Милдред извади чашите за кафе на масата, седна и изпълнена с любопитство, попита с какво може да помогне. На Микаел му бе трудно да я разбира, защото говореше на специфичния за Нуршо диалект, и затова тя премина на книжовен шведски.

Микаел си пое дълбоко въздух.

— Това е дълга и странна история. През септември 1966 година сте се намирали в Хедестад с тогавашния си съпруг Гунар Бренлунд.

Тя, изглежда, се изненада. Той изчака, докато жената кимна, след което постави снимките от улица „Йернвегсгатан“ на масата пред нея.

— Тези фотографии са от тогава. Спомняте ли си обстоятелствата, при които са направени?

— О, мили боже! — възкликна Милдред Бергрен. — Та това бе преди цяла вечност.

Новият й съпруг и синът му застанаха зад нея и се вгледаха в снимките.

— Бяхме на сватбено пътешествие. Връщахме се от Стокхолм и Сигтуна и просто решихме да спрем някъде. Значи е било в Хедестад, така ли?

— Да, това е Хедестад. Тези снимки са направени около един часа следобед. Отне ми известно време, докато ви идентифицирам. Това се оказа трудна задача.

— Значи намирате тази стара моя снимка и благодарение на нея стигате до мен. Идея си нямам как сте успели.

Микаел извади фотографиите от паркинга.

— Успях да ви проследя благодарение на ето тази, която е направена малко по-късно същия ден.