Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Окей. Но всички хора трябва да се издържат.

— Съжалявам, но вече не съм заинтересована да правя проучвания за теб. Обади ми се, ако се сблъскаш с истински проблем.

— Какъв например?

— Такъв, с който не можеш да се справиш. Ако стигнеш до задънена улица и не знаеш какво да правиш. Ако ще работя за теб, то трябва да е нещо, което ми е интересно. Като оперативна единица например.

— Оперативна единица? Ти? Която изчезваш безследно, когато ти щукне.

— Глупости. Никога не съм пропускала да довърша работа, която съм приемала.

Драган Армански я наблюдаваше безпомощно. Терминът „оперативна единица“ бе жаргонен и в действителност се отнасяше до работа на терен. Това можеше да означава всичко — от работа като бодигард до специални задачи, свързани с охраната на изложби на произведения на изкуството. Оперативните му служители бяха стабилни ветерани, на които можеше да се разчита, често със стаж в полицията. Освен това деветдесет процента бяха мъже. Лисбет Саландер бе пълната противоположност на всички установени от него критерии по отношение работата на оперативните единици в „Милтън Секюрити“.

— Ами… — рече той колебливо.

— Не е нужно да се напрягаш. Ще приема само работа, която ми изглежда интересна. Шансът да откажа е голям. Обади се, ако се сблъскаш с наистина сложен проблем. Бива ме да разрешавам загадки.

Лисбет се врътна и изчезна през вратата. Драган Армански поклати глава. „Тя не е наред. Тя наистина не е наред.“

В следващата секунда Лисбет Саландер отново се появи на вратата.

— Между другото… Имаш две момчета, които от месец пазят онази актриса Кристин Рътърфорд от ненормалника, който й изпраща анонимни писма със заплахи. Вие смятате, че това е работа на вътрешен човек, заради множеството детайли от личния й живот, с които той е запознат.

Драган Армански погледна втренчено Лисбет Саландер. Сякаш през тялото му премина ток. „Отново го направи.“ Изстреля реплика за нещо, което нямаше как да знае. „Тя не може да знае.“

— Да…?

— Забрави. Всичко е измама. Тя самата и приятелят й пишат писмата, за да станат обект на внимание. Ще получи ново писмо през следващите дни и информацията за тях ще изтече до медиите идната седмица. Съществува голям риск тя да обвини „Милтън“ за изтичането. Задраскай името й от списъка с клиенти.

Преди Драган Армански да успее да каже нещо, тя бе изчезнала. Той втренчено загледа зеещия отвор на вратата. Нямаше начин тя да знае каквото и да било по случая. Трябваше да има вътрешен човек в „Милтън“, който да я държи в течение. Ала само четири-пет човека в компанията бяха запознати със случая — самият Армански, оперативният шеф и малцината служители, които разследваха заплахите… Те бяха солидни и утвърдили се професионалисти. Армански се почеса по брадичката.

После погледна надолу към бюрото си. Папката по случая Рътърфорд лежеше заключена в шкафа. Офисът му имаше алармена инсталация. Отново хвърли поглед към часовника си и констатира, че Хари Франсон, шефът на техническия отдел, трябваше да е приключил за днес и да си е тръгнал. Отвори електронната си поща и изпрати съобщение, в което молеше Франсон да дойде в офиса му на следващия ден и да инсталира скрита камера за наблюдение.

Лисбет Саландер се върна пеша до площад Мусебаке. Ускори ход, защото усещаше, че нещата не търпят отлагане.

Обади се в болница „Сьодершукхюс“ и накрая, след като няколко пъти повтори едно и също на различни телефони, успя да получи информация за местонахождението на Холгер Палмгрен. Той от четиринайсет месеца се намираше в рехабилитационния център „Ерщавикен“ в Елта. Изведнъж пред очите й пробяга образът на „Епелвикен“. Когато позвъни в дома, й съобщиха, че Палмгрен в момента спи, но е добре дошла да го посети на следващия ден.

Лисбет прекара вечерта в ходене напред-назад из апартамента си. Бе я обзело неприятно чувство. Легна си рано и заспа почти веднага. Събуди се в седем, взе душ и закуси в „Севън-Илевън“. В осем тръгна пеша към фирмата за отдаване на коли под наем на булевард Рингвеген. „Трябва да се сдобия с кола.“ Нае същия нисан микра, с който бе отишла до „Епелвикен“ няколко седмици по-рано.

Паркира до болничното заведение и изведнъж я обзе притеснение. Но събра смелост, отиде на рецепцията и помоли да я отведат при Холгер Палмгрен.

Жената от рецепцията, на чийто бадж бе написано „Маргит“, прегледа документацията и обясни, че той е на физиотерапия и ще е на разположение чак след единайсет часа. Лисбет можела да седне в чакалнята или да се върне по-късно. Тя се върна на паркинга, влезе в колата и изпуши три цигари, докато чакаше. В единайсет часа отиде на рецепцията. Оттам я препратиха към столовата, която бе надолу по коридора вдясно и после вляво.