Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Проблемът бе, че Лисбет всъщност не знаеше къде иска да живее, как трябва да изглежда жилището й и какви изисквания следва да има като купувач. Никога преди не бе възнамерявала да се мести от апартамента си от 47 квадрата на улица Лундагатан, където бе прекарала детството си и който си бе върнала, след като навърши пълнолетие, благодарение на предишния си настойник Холгер Палмгрен. Седна на изтъркания си диван в дневната, която й служеше едновременно и за кабинет, и се замисли.

Апартаментът на улица Лундагатан гледаше към вътрешен двор и бе тесен и неприветлив. От спалнята се виждаше противопожарната стена на една фасада с фронтон, а от кухнята се откриваше изглед към задната страна на къщата, чието лице бе към улицата, и към входа на едно мазе. От дневната можеха да се видят улична лампа и няколко брезови клонки.

Следователно първото й изискване бе новото й жилище да има хубаво изложение.

Настоящият й дом нямаше балкон и тя винаги бе изпитвала завист към по-заможните си съседи по горните етажи, които прекарваха топлите летни дни с охладена бира в ръка под маркизата на терасата си. Второто изискване бе новият й апартамент да има балкон.

Как трябваше да изглежда? Представяше си нещо подобно на апартамента на Микаел Блумквист — огромна стая от 65 квадрата на преустроен тавански етаж на улица Белмансгатан, с изглед към кметството и Слусен. Би се чувствала добре там. Искаше да има уютен, лесен за обзавеждане и поддръжка дом. Това бе трета точка от списъка с изисквания.

Бе живяла натясно години наред. Кухнята й нямаше повече от десет квадрата площ и побираше единствено малка маса и два стола. Дневната бе около двайсет квадрата. Спалнята — дванайсет. Четвъртото й желание: новият й дом да е просторен, с няколко гардероба. Искаше да има истински кабинет и голяма спалня, в която да се шири на воля.

Настоящата й баня приличаше на килер без прозорец, с четириъгълни сиви циментови плочи на пода, неудобна седяща вана и полиетиленов тапет, който винаги бе мръсен, колкото й да го търкаше. Затова искаше новата й баня да е облицована с плочки и да има голяма вана. Освен това апартаментът й трябваше да е оборудван с пералня, за да не й се налага да пере в някое плесенясало мазе 17 17 В Швеция половината домакинства не разполагат с перални и се пере в общо избено помещение. — Б.пр. . И още — банята й трябваше да ухае на свежест и да може да се проветрява.

След като реши какво точно иска, Лисбет влезе в интернет и разгледа предложенията на различните агенции за недвижими имоти на пазара. На следващата сутрин стана рано и посети агенция „Нобелмекларна“, която според всеобщото мнение имаше най-добра репутация в Стокхолм. Носеше изтъркани черни джинси, ботуши и черното си кожено яке. Застана до един плот и разсеяно се загледа в русата, около трийсет и пет годишна жена, която току-що бе влязла в страницата на агенцията в интернет и започваше да качва снимки на апартаменти. Най-накрая един нисък закръглен мъж към четирийсетте, с изтъняла рижава коса, се приближи до Лисбет. Тя го попита какви апартаменти предлагат в момента. Той я погледна удивено за миг, след което й заговори с развеселен наставнически тон.

— Аха, млада госпожице, родителите ти знаят ли, че ще се местиш от вкъщи?

Лисбет Саландер го гледа известно време студено и мълчаливо, докато той не спря да се подсмихва.

— Нуждая се от апартамент — поясни тя.

Мъжът се прокашля и хвърли поглед към колегата си.

— Разбирам. Какъв точно?

— Искам да се намира в Сьодермалм. Трябва да има балкон с изглед към морето, минимум четири стаи и баня с прозорец и място за перална машина. Освен това трябва да има заключващ се гараж, където да мога да държа мотоциклет.

Жената зад компютъра остави работата си, извърна любопитно глава и се втренчи в Лисбет.

— Мотоциклет? — попита мъжът с изтънялата коса.

Лисбет Саландер кимна.

— Мога ли да попитам… Ъъ, как се казваш?

Лисбет Саландер се представи. На свой ред се поинтересува от името на служителя, който се казваше Йоаким Пешон.

— Работата е там, че апартаментите в Стокхолм струват доста скъпо…

Лисбет си спести коментара. Попитала го бе с какви жилища разполагат в момента и намираше пояснението му, че ще й струва скъпо, за ненужно и неуместно.

— Какво работиш?

Лисбет се замисли за миг. Формално сама си бе шеф. На практика работеше единствено за Драган Армански и „Милтън Секюрити“, ала това се случваше рядко през изминалата година, а през последните три месеца не бе получавала никакви задачи.