Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Намерили сме я на плажа. Не сме видели мъжа й. Разбра ли?

Той кимна.

Завлачиха Джералдин Форбс надолу по стълбата и Лисбет ритна по вратата на мазето. Фреди Макбейн им отвори и ги погледна втренчено. След това пое товара им и ги дръпна навътре, преди отново да залости вратата.

Шумът на бурята само за секунда се промени от непоносим рев до леко пращене и бучене в далечината. Лисбет си пое дълбоко въздух.

Елла Кармайкъл наля топло кафе в една чаша и я подаде на Лисбет, която бе толкова изтощена, че едва успя да вдигне ръка. Седеше напълно апатична на пода, облегната на стената. Някой бе завил с одеяло и нея, и Джордж Бланд. Лисбет бе подгизнала и кървеше силно от една прорезна рана точно под коляното. На дънките й имаше десетсантиметрова цепка. Нямаше никакъв спомен как се е появила. Лисбет наблюдаваше вяло как Фреди Макбейн и няколко от гостите на хотела бинтоват главата на Джералдин Форбс. Дочу отделни думи и разбра, че някой от групата е лекар. Забеляза, че мазето е препълнено, като към гостите на хотела се бяха присъединили външни лица, потърсили подслон.

Накрая Фреди Макбейн се приближи до Лисбет Саландер и клекна.

— Тя е жива.

Лисбет не отговори.

— Какво се случи?

— Открихме я на плажа до външната страна на оградата.

— Когато преброих гостите тук, открих, че липсват трима. Ти и семейство Форбс. Елла ми каза, че си побягнала навън като луда точно след началото на бурята.

— Отидох да доведа приятеля си Джордж — Лисбет кимна в посока към него. — Той живее в една барака малко по-надолу по пътя, от която най-вероятно вече нищо не е останало.

— Това е глупава, но и много смела постъпка — рече Фреди Макбейн и погледна към Джордж Бланд. — Видяхте ли съпруга й, Ричард Форбс?

— Не — отвърна Лисбет, а в очите й не се четеше никаква емоция.

Джордж Бланд й хвърли един поглед и поклати глава.

Елла Кармайкъл килна глава и стрелна остро Лисбет Саландер, която й отвърна с безизразен поглед.

Джералдин Форбс дойде в съзнание към три часа сутринта. По това време Лисбет Саландер спеше, склонила глава на рамото на Джордж Бланд.

Гренада като по чудо бе оцеляла през нощта. С настъпването на изгрева бурята бе утихнала, но за сметка на това навън се лееше проливен дъжд, какъвто Лисбет Саландер не бе виждала досега. Фреди Макбейн пусна гостите да излязат от мазето.

Хотел „Кийс“ се нуждаеше от основен ремонт. Бе понесъл огромни щети, което се отнасяше и за цялото крайбрежие. От външния, разположен до басейна бар на Елла Кармайкъл нямаше и следа, а едната веранда бе напълно разрушена. Капаците на много от прозорците на фасада на хотела липсваха, а покривът на една изпъкнала част от сградата се бе огънал. Цялата рецепция бе съсипана.

Лисбет, олюлявайки се, поведе Джордж Бланд към стаята си. Временно окачи едно одеяло пред празната рамка на прозореца, за да не вали в стаята. Джордж Бланд я погледна.

— Ще си спестим много обяснения, като кажем, че не сме видели съпруга й — рече Лисбет, преди той да успее да зададе някакъв въпрос.

Момчето кимна. Лисбет свали дрехите си, хвърли ги на купчина на пода и му направи знак с ръка да легне на леглото до нея. Той отново кимна, съблече се и се сгуши в нея. Заспаха почти на мига.

Когато Лисбет се събуди по обяд, слънцето грееше през разкъсаните облаци. Всеки мускул на тялото я болеше, а коляното й така се бе подуло, че едва можеше да го свие. Измъкна се тихо от леглото, пъхна се под душа и видя, че зеленият гущер отново се е появил на стената. После си облече шорти и тениска и закуцука обратно към стаята, за да събуди Джордж Бланд.

Елла Кармайкъл все още бе на крак. Изглеждаше уморена, ала въпреки това бе отворила бара при рецепцията. Лисбет седна край малка кръгла маса до барплота, поръча си кафе и помоли да й приготвят сандвич. Погледна през зейналите прозорци при входа и видя спряла отвън полицейска кола. Точно й бяха донесли кафето, когато Фреди Макбейн излезе от офиса си до плота на рецепцията, следван от един униформен полицай. Макбейн откри Лисбет с очи и каза нещо на полицая, преди да тръгнат към масата й.

— Това е полицай Фъргюсън. Той иска да ти зададе няколко въпроса.

Лисбет кимна учтиво. Полицай Фъргюсън изглеждаше уморен. Извади тефтерче и химикал и записа името на Лисбет.

— Госпожице Саландер, разбрах, че с приятеля си сте открили госпожа Ричард Форбс навън по време на бурята снощи.

Лисбет кимна.

— Къде точно я намерихте?

— На плажа точно до портата — отвърна Лисбет. — Практически се спънахме в нея.