Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

За части от секундата се поколеба. През целия си живот бе принудена да избира най-евтиния вариант и все още й беше трудно да свикне с мисълта, че разполага с малко над три милиарда крони, собственоръчно откраднати през интернет с методите на стара колкото света измама. След няколко минути размисъл загърби старите привички и спря едно такси. Каза на шофьора адреса си на улица Лундагатан и тутакси заспа на задната седалка.

Едва когато таксито спря на Лундагатан и шофьорът я побутна, осъзна, че му е казала грешен адрес. Поправи се и го помоли да продължи до улица Йотгатсбакен. Даде му тлъст бакшиш в американски долари и изруга, когато кракът й попадна в една локва в канавката. Носеше дънки, тениска и тънко платнено яке. Бе обула сандали и тънки къси чорапи. Заклатушка се към „Севън-Илевън“ 15 15 Верига магазини за храна, вестници и т.н. — Б.пр. , откъдето си купи шампоан, паста за зъби, сапун, кисело мляко за мюсли, прясно мляко, кашкавал, яйца, хляб, замразени канелени кифлички, кафе, чай „Липтън“, краставици в саламура, ябълки, голяма замразена пица от марката „Билис“ и стек цигари „Марлборо лайт“. Плати с карта „Виза“.

Когато отново излезе на улицата, се поколеба по кой път да поеме. Можеше да тръгне нагоре по Свартенсгатан или надолу по Хьокенс, която водеше до Слусен. Недостатъкът на втория вариант бе, че така при всички случаи щеше да мине покрай входа на редакцията на „Милениум“, като по този начин рискуваше да се сблъска с Микаел Блумквист. Накрая реши, че няма да обикаля повече само за да го избегне. Тръгна пеша към Слусен, макар че реално този път бе по-дълъг, сви надясно по Хьокенс и продължи към площад Мусебаке. Прекоси го, мина покрай статуята „Сестрите“ до театър „Сьодра“ и се изкачи по стълбите до улица Фискаргатан. След това спря и разгледа замислено къщата. Нямаше усещането, че това е неин дом.

Огледа се. Намираше се в един изолиран край насред Сьодермалм. Оттук не минаваше трафик, което я устройваше чудесно. Лесно можеше да види всеки, който минеше наблизо. Кварталът вероятно бе популярно място за разходка през лятото, но през зимата го посещаваха единствено хора, които идваха тук по работа. Нямаше жива душа и което бе по-важно — никой, когото да познава и който съответно би могъл да разпознае лесно нея самата. Лисбет остави торбичката с продукти на земята и затърси ключа. Изкачи се до последния етаж и отвори вратата, на която имаше табелка с името В. Кулла.

Едно от първите неща, които Лисбет стори, след като стана притежател на огромна сума пари и следователно получи финансова независимост до края на живота си (или поне докато трите милиарда крони се свършеха), бе да си потърси ново жилище. Сделките с апартаменти бяха новост за нея. Никога преди не бе инвестирала пари в нещо по-голямо от вещите за всекидневна употреба, които можеше да си осигури на разумен лизинг или като плати в брой. Най-големият разход в бюджета й до този момент бяха различните компютри и моторът й „Кавазаки“. За него заплати 7000 крони, което си бе направо евтиния. След това купи резервни части горе-долу на същата стойност и посвети месеци работа на това собственоръчно да го разглоби и сглоби отново. Искаше й се да има кола, но не посмя да си купи, защото не беше сигурна дали ще издържи финансово.

Добре съзнаваше, че закупуването на апартамент е значително по-сериозно начинание. Като начало започна да чете обявите за продажби на интернет страницата на вестник „Дагенс Нюхетер“ и скоро откри, че това си бе цяла наука.

„Двустаен, фантастично местоположение до Централна гара. Цена: 2,7 млн. кр. или най-висока предложена цена при наддаване. Месечна такса: 5510 кр.“ 16 16 В Швеция всъщност се купува правото да живееш в даден апартамент и се плаща месечна такса на сдружението, което го притежава. С нея се покриват разходите за вода, парно и др. — Б.пр.

„Тристаен, изглед към парк, квартал Хьогалид. 2,9 млн. кр. Две стаи и сервизно помещение, 47 кв. м., освежена баня, ремонт на тръбопроводната система от 1998 г., улица Готландсгатан, 1,8 млн. кр. Месечна такса: 2200.“

Почуди се малко, след което реши да позвъни на подателите на няколко случайно избрани обяви, без обаче да е наясно какво да пита. Бързо се почувства много глупаво и прекрати тази практика. Вместо това през първата неделя на януари разгледа два обявени за продан апартамента. Първият се намираше на улица Винддрагарвеген на остров Раймешхолме, а другият — на улица Хеленборгсгатан, близо до квартал Хорнстул. Този на острова бе част от многоетажен квадратен жилищен блок, състоеше се от четири светли стаи с изглед към островите Лонгхолмен и Ессинген. Бе точно като за нея. Апартаментът на улица Хеленборгсгатан се оказа същинска дупка, която гледаше към съседната сграда.