Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Предполагам, че сестрите ми нямат място в семейния бизнес.

Залаченко изглеждаше озадачен.

— Залаченко, ти си просто един обикновен боклук, който мрази жените. Защо убихте Бюрман?

— Бюрман беше идиот. Не можеше да повярва, когато откри, че си ми дъщеря. Той все пак бе един от малкото хора в тази страна, който знаеше за произхода ми. Трябва да призная, че се притесних, когато внезапно се свърза с мен, но после нещата се разрешиха по най-добрия възможен начин. Той умря, а подозренията паднаха върху теб.

— Но защо го убихте? — попита Лисбет.

— Всъщност не беше планирано. Бях се подготвил за дълги години на сътрудничество с него. Винаги е добре да имаш връзка в Сепо. Дори връзката да е идиот. Само че онзи журналист от Еншеде по някакъв начин бе открил, че Бюрман е свързан с мен. Обадил му се точно когато Роналд бил в дома му. Бюрман се паникьосал и станал напълно неконтролируем. Роналд бил принуден да вземе решение на мига. Действията му бяха съвсем правилни.

Сърцето на Лисбет се сви, когато баща й потвърди страховете й. „Даг Свенсон е бил открил връзка.“ Тя бе говорила с Даг и Мия повече от час. Веднага хареса Мия, Даг — не толкова. Твърде много й напомняше за Микаел Блумквист — непоносим оптимист, който смяташе, че може да промени всичко с една книга. Въпреки това честността му й допадна.

Като цяло посещението й у Даг и Мия бе пълна загуба на време. Не можеха да я отведат до Залаченко. Даг Свенсон бе открил името му и бе започнал да рови, но не бе успял да го идентифицира.

По време на посещението си Лисбет допусна ужасяваща грешка. Знаеше, че вероятно има връзка между Бюрман и Залаченко. И започна да задава въпроси за Бюрман в опит да провери дали Даг Свенсон е попадал на името му. Не беше, но определено имаше нюх. Веднага се хвана за името Бюрман и на свой ред я засипа с въпроси.

Лисбет не му даде почти нищо, за което да се хване, но Даг въпреки това разбра, че тя е замесена в драмата. А освен това и че самият той притежава желана от нея информация. Разбраха се да се видят отново и да обсъдят нещата през почивните дни. След това Лисбет Саландер се прибра и си легна. Когато се събуди, чу новината, че двама души са застреляни в апартамент в Еншеде.

Лисбет бе дала на Даг Свенсон една-единствена добра следа — името Нилс Бюрман. Веднага след като бе напуснала апартамента им, Свенсон вероятно бе вдигнал телефонната слушалка и се бе обадил на Бюрман.

Лисбет беше връзката. Ако не бе посетила Даг Свенсон, двамата с Мия все още щяха да са живи.

Залаченко се разсмя.

— Не можеш да си представиш колко се изумихме, когато полицията започна да те издирва за убийствата.

Лисбет прехапа устни. Залаченко я изгледа.

— Как ме откри? — попита той.

Тя вдигна рамене.

— Лисбет… Роналд ще се върне след малко. Мога да го помоля да счупи всяка кост от тялото ти, докато ми отговориш. Спести ни усилията.

— Благодарение на пощенската кутия. Проследих колата на Ниедерман до фирмата за отдаване на автомобили под наем и изчаках, докато онзи смешен смотаняк дойде да прибере пощата.

— Ясно. Значи било толкова просто. Благодаря. Ще го имам предвид занапред.

Лисбет се замисли за миг. Цевта на пистолета все още бе насочена към гърдите й.

— Наистина ли мислиш, че цялата тази работа просто ще отшуми от само себе си? — попита Лисбет. — Направи твърде много грешки, полицията ще те открие.

— Знам — отвърна баща й. — Бьорк ми се обади вчера и ми каза, че някакъв журналист от „Милениум“ е надушил историята и че е въпрос на време да бъдем разкрити. Може да се наложи да се погрижим за него.

— Доста дълъг списък ще се получи — рече Лисбет. — Микаел Блумквист и главният редактор Ерика Бергер, както и редакционният секретар и още няколко служители на „Милениум“. След това ще ти се наложи да се захванеш и с Драган Армански и няколко от подчинените му от „Милтън Секюрити“. Трябва да добавим и инспектор Бублански и няколко от полицаите, работещи по разследването. Колко хора ще убиеш, за да потулиш всичко? Ще стигнат до теб.

Залаченко отново се изсмя.

— И какво? Не съм застрелял никого. Нито една улика не сочи към мен. Могат да заповядат. Повярвай ми… колкото и да обискират тази къща, няма да открият абсолютно нищичко, което да ме свързва с каквато и да било престъпна дейност. Сепо те затвори в лудница, не аз. Малко вероятно е тайната полиция да извади всичките документи на показ.

— Ами Ниедерман — припомни му Лисбет.

— Още утре рано сутринта Роналд ще замине на почивка в чужбина и ще остане там, докато нещата отшумят.