Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Когато най-накрая се качи в колата, се оказа, че в жабката няма карта. Отби се на една бензиностанция, която работеше до късно вечерта, за да си купи всичко необходимо. След известен размисъл си взе и фенер, бутилка минерална вода „Рамльоса“ и кафе в картонена чаша, което сложи в поставката до таблото с инструменти. Бе десет и половина, когато премина край Партил, на север от Гьотеборг. Насочи се към Алингсос.

В девет и половина един лисугер мина край гроба на Лисбет Саландер. Животното спря и се огледа неспокойно наоколо. Инстинктивно усещаше, че на това място има заровено нещо, но прецени, че плячката е твърде дълбоко в земята и не си струва усилието да я изравя. Имаше по-лесни плячки.

Някъде наблизо се чу прашене от стъпките на невнимателно нощно животно. Лисугерът веднага настръхна. След това внимателно скочи веднъж. Но преди да продължи с лова си, вдигна задния си крак и пусна няколко капки, за да препикае територията си.

Бублански обикновено не звънеше по работа толкова късно вечерта, но този път не можа да устои на изкушението. Вдигна слушалката и набра номера на Соня Мудиг.

— Извинявай, че се обаждам толкова късно. Будна ли си?

— Няма нищо.

— Току-що прочетох разследването от 1991 г.

— Разбирам, че ти е било също толкова трудно да го оставиш, колкото и на мен.

— Соня… как тълкуваш случващото се?

— Струва ми се, че Гунар Бьорк, едно от видните имена в списъка с клиенти на проститутки, е вкарал Лисбет Саландер в лудница, след като се е опитала да защити себе си и майка си от ненормален убиец, работещ за Сепо. Получил е помощ от Петер Телебориан, на чието изказване основахме до голяма степен преценката за психическото й състояние.

— Това определено променя представата ни за нея.

— И обяснява доста неща.

— Соня, можеш ли да ме вземеш утре в осем часа?

— Разбира се.

— Ще отидем до Смодаларьо, за да си поговорим с Гунар Бьорк. Проверих го. В болнични е заради ревматизъм.

— Нямам търпение.

— Мисля, че трябва да преразгледаме напълно представата си за Лисбет Саландер.

Грегер Бакман погледна съпругата си. Ерика Бергер стоеше до прозореца в дневната и гледаше навън към водата. Държеше мобилния си телефон в ръка. Знаеше, че чака обаждане от Микаел Блумквист. Изглеждаше нещастна. Той отиде при нея и я прегърна.

— Блумквист е голямо момче — рече той. — Но ако наистина се безпокоиш, най-добре е да се обадиш на онзи полицай.

Ерика Бергер въздъхна.

— Трябваше да го сторя преди часове. Но не заради това съм нещастна.

— Има ли нещо, което трябва да знам? — попита Грегер.

Тя кимна.

— Кажи ми го.

— Пазех го в тайна от теб. И от Микаел. И от всички останали в редакцията.

— Тайна?

Тя се обърна към съпруга си и му разказа, че е получила работа в „Свенска Морон-Постен“. Грегер Бакман вдигна вежди.

— Не разбирам защо не си разказала досега — рече той. — Това е голям успех. Поздравления!

— Просто се чувствам като предател.

— Микаел ще те разбере. Всички трябва да продължат напред, когато му дойде времето. Какъвто е случаят с теб сега.

— Знам.

— Наистина ли си решила?

— Да. Решила съм. Но не ми стигна смелост да го кажа на останалите. А сега имам чувството, че ги напускам насред огромен хаос.

Грегер прегърна съпругата си.

Драган Армански разтри очи и се загледа в мрака зад прозореца на санаториума в Ерща.

— Би трябвало да се обадим на Бублански — рече той.

— Не — възрази Холгер Палмгрен. — Нито Бублански, нито който и да било друг държавен служител би си мръднал пръста да я защити. Остави я да се оправи сама.

Армански наблюдаваше стария попечител на Лисбет Саландер. Бе озадачен от осезаемото подобрение на здравословното състояние на Палмгрен, настъпило след последното му посещение по Коледа. Мъжът все още заваляше думите, но погледът му бе изпълнен с живот. Никога преди не го беше виждал толкова разярен. Палмгрен му бе предал в детайли историята, разнищена от Микаел Блумквист. Армански бе шокиран.

— Ще се опита да убие баща си.

— Възможно е — потвърди Палмгрен.

— Или Залаченко ще убие нея.

— Това също е възможно.

— И ние просто ще седим тук и ще чакаме?

— Драган… ти си добър човек. Но не си отговорен за постъпките на Лисбет, нито за това дали ще загине, или ще оцелее.

Палмгрен махна с ръка. Отдавна не бе показвал толкова добра координация на движенията си. Сякаш драмата от последните седмици изостряше притъпените му сетива.