Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Онемя пред кафе машината й за еспресо, която бе поставена на отделен плот. Тя бе от марката „Юра Импреса Х7“ с охладител за мляко. Машината също изглеждаше напълно неупотребявана и вероятно бе част от кухненското оборудване при покупката на апартамента. Микаел знаеше, че „Юра“ е „ролс-ройсът“ на машините за еспресо. Подобен професионален апарат струваше около 70 000 крони. Той самият притежаваше значително по-обикновена машина за еспресо, която бе купил от магазина за битова техника „Джон Уол“ за около 3500 крони. Това бе една от малкото екстравагантни инвестиции в дома му.

В хладилника видя неотворена кутия мляко, сирене, масло, хайвер и полупразен буркан с краставици в саламура. В шкафа за храна имаше четири полупразни шишенца с витамини, пакетчета чай, кафе за съвсем обикновената й кафеварка за шварц кафе, която стоеше на кухненския плот, два самуна хляб и пакет подсладени сухари. На кухненската маса стоеше панер с ябълки. Във фризера откри риба огретен и три пая с бекон. Това бе всичката храна, която намери в апартамента. В торбичката за боклук под мивката до луксозната печка бяха изхвърлени няколко празни опаковки от пица „Билис“.

Сделката бе нечувана. Лисбет бе откраднала няколко милиарда и си бе купила апартамент за цяла свита. Всъщност не й трябваха повече от три стаи — тези, които бе мебелирала. Останалите осемнайсет стояха празни.

Микаел завърши обиколката на жилището й в кабинета. В целия апартамент нямаше нито едно цвете, нито една картина или плакат. Нямаше килими и покривки. Не можа да открие нито едно украшение, нито дори свещник или някаква друга дрънкулка за спомен, която да създаде домашен уют или да е била запазена по сантиментални причини.

Микаел имаше чувството, че някой силно стисна сърцето му. Изпита неистово желание да открие Лисбет Саландер и да я прегърне.

Тя вероятно щеше да го ухапе, ако опиташе.

„Проклетият Залаченко.“

След това седна зад бюрото й и отвори папката с проучването на Бюрман от 1991 г. Не прочете всичко, прегледа материалите набързо и се опита да обобщи съдържанието им.

Пусна лаптопа й със седемнайсетинчов монитор, 200 гигабайта твърд диск и 1000 мегабайта памет. Бе абсолютно празен. Беше разчистила след себе си. Това не вещаеше нищо добро.

Отвори чекмеджетата на бюрото й и веднага откри деветмилиметров пистолет „Колт 1911 Гавърнмънт сингъл екшън“ с пълен пълнител със седем патрона. Именно него Лисбет Саландер бе взела от журналиста Пер-Оке Сандстрьом, за което Микаел не подозираше. Все още не бе стигнал до буквата С от списъка с клиенти на проститутки.

После откри компактдиска, на който бе написано „Бюрман“.

Пъхна го в своя лаптоп и с потрес се запозна със съдържанието на филма. В тих ужас наблюдаваше как адвокатът бие, изнасилва и почти убива Лисбет Саландер. Бе очевидно, че филмът е заснет със скрита камера. Не го изгледа от начало до край, само прескачаше от откъс на откъс, като всеки следващ беше по-ужасяващ от предходните.

„Бюрман.“

Изнасилената от собствения си попечител Лисбет Саландер бе заснела всичко до последния детайл. Часовникът на лентата показваше, че тя е отпреди две години. Преди да се запознае с нея. Още парчета от пъзела се наместваха.

Бьорк и Бюрман бяха работили със Залаченко през седемдесетте.

Залаченко и Лисбет Саландер, и коктейлът „Молотов“, приготвен в кутия от мляко в началото на деветдесетте.

После Бюрман отново се бе появил в живота й като неин попечител след Холгер Палмгрен. Кръгът се затваряше. Бюрман бе нападнал момичето, което смяташе за психично болно и беззащитно, но Лисбет Саландер не беше беззащитна. На дванайсетгодишна възраст бе започнала да се бори срещу бивш професионален убиец от ГРУ и го бе обезобразила за цял живот.

Лисбет Саландер изпитваше омраза към всички мъже, които мразят жените.

Замисли се за времето в Хедестад, когато още я опознаваше. Трябва да е било няколко месеца след изнасилването. Не си спомняше да е споменавала и дума за това. Всъщност не му бе разкрила никакви подробности от личния си живот. Микаел нямаше представа какво е сторила на Бюрман, но знаеше, че не го е убила. Колкото й странно да беше това. Иначе адвокатът щеше да е умрял още преди две години. Трябва да го бе контролирала с някаква цел, която не можеше да отгатне. В следващия миг Микаел осъзна, че инструментът, с който бе държала Бюрман в шах, лежеше на масата пред него. Компактдискът. Докато разполагаше с него, адвокатът бе като безпомощен роб в ръцете й. Затова се бе обърнал към някого, когото бе смятал за свой приятел. Залаченко. Най-големият й враг. Собственият й баща.