Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Хем можел да се боксира, хем не — рече Малин.

— Точно така. Причините, поради които бил принуден да се откаже обаче, са медицински.

— Какво имаш предвид?

— Този мъж, изглежда, бил неуязвим. Колкото и удари да му нанасяли, той просто се отърсвал и продължавал да се бие. Оказало се, че страда от изключително рядка болест — вродена аналгезия.

— Вродена какво?

— Аналгезия. Проверих какво означава. Това е генетичен дефект, при който се наблюдават отклонения в проводимостта на синапсите 84 84 Мястото на контакт на две нервни клетки. — Б.пр. . Не изпитва болка.

— Мили боже! Та той е идеален за боксьор.

Паоло Роберто поклати глава.

— Напротив. Това заболяване всъщност е опасно за живота му. Повечето хора, които страдат от него, доживяват най-много до двайсет-двайсет и пет години. Болката е начинът на тялото да покаже, че нещо не е наред. Ако сложите ръка на нагорещен до червено котлон, усещате болка и веднага я дръпвате. Ако сте болни от аналгезия, не чувствате нищо и я държите, докато не замирише на печено месо.

Малин и Ерика се спогледаха.

— Сериозно ли говориш? — попита Ерика.

— Напълно. Роналд Ниедерман не усеща абсолютно нищо и се разхожда наоколо така, сякаш денонощно е под упойка. Оцелял е, защото има още една генетична даденост, която компенсира заболяването му. Притежава забележителна физика и невероятно здрав скелет, което на практика го прави неуязвим. Силата му е уникална. А и раните му явно лесно зарастват.

— Започва да ми става ясно, че боксовият ви мач е бил доста интересен.

— Да. Не бих искал да го преживея отново. Усети нещо едва когато Мириам Ву го удари в слабините. Дори за секунда падна на колене… вероятно заради силата на удара, тъй като не би могъл да усети болка. Вярвай ми — щях да загина на място, ако ме беше изритала така.

— Как изобщо успяхте да го надвиете?

— Хората с подобно заболяване получават същите травми като останалите. Нищо, че Ниедерман сякаш има скелет от желязо. Когато го ударих с летва по тила, се строполи. Вероятно получи сътресение.

Ерика погледна Малин.

— Веднага ще се обадя на Микаел — рече Малин.

Микаел чу, че телефонът му звъни, но беше толкова шокиран, че вдигна едва на петия сигнал.

— Малин е. Паоло Роберто мисли, че е идентифицирал русия великан.

— Хубаво — рече Микаел отнесено.

— Къде си?

— Трудно ми е да обясня.

— Звучиш странно.

— Извинявай. Какво каза?

Малин му предаде накратко разказа на Паоло.

— Добре — рече Микаел. — Размърдайте се и проверете дали ще го откриете в някой регистър. Мисля, че не търпи отлагане. Търси ме на мобилния.

За изненада на Малин Микаел прекрати разговора, без дори да й каже довиждане.

В този момент Микаел стоеше до един прозорец и се наслаждаваше на великолепния изглед, който се простираше от „Гамла стан“ до Салтшьон. Чувстваше се напълно зашеметен. Бе обиколил апартамента на Лисбет Саландер. Кухнята й се намираше вдясно от входната врата. До нея бе разположена дневната, следваше спалнята и накрая имаше една малка гостна, която, изглежда, никой не използваше. Матракът все още не бе разопакован, а и нямаше спално бельо. Всички мебели бяха нови, направо от ИКЕА. Но не това бе проблемът.

Нещо друго потресе Микаел — Лисбет Саландер бе купила за 25 милиона крони стария апартамент на Пърси Барневик, който се простираше върху площ от 350 квадратни метра.

Микаел обходи пустите, почти призрачни коридори и зали с фигурален паркет от различни типове дърво и тапети на Триша Гилд, за които Ерика Бергер обикновено говореше с възхита. Насред апартамента имаше невероятна дневна с камини, които Лисбет Саландер като че ли никога не палеше. Имаше и огромен балкон с фантастичен изглед. Апартаментът разполагаше още с перално помещение, сауна, малка фитнес зала, няколко килера и баня с огромна вана. Имаше дори помещение за съхранение на вино, което бе празно, като се изключи една неотворена бутилка портвайн „Кинта до Новал Насионал“ — от 1967 година! Микаел не можеше да си представи Лисбет Саландер с чаша портвайн в ръка. Картичката разкриваше, че бутилката е изискан подарък, предложен й по случай нанасянето от фирмата за недвижими имоти.

Кухнята бе оборудвана с всевъзможни уреди, включително с искрящо чиста френска професионална газова печка с фурна — „Коради Шато 120“. Микаел никога не бе чувал за тази марка, а Лисбет Саландер вероятно използваше уреда, за да си кипва вода за чай.